ДИЛЕМА
«Е на това му се вика дилема», косеше се доцент Бързаков, гледайки тъпо в екрана на компа и изследвайки неопознати области в обилно залесения си нос.
«И на тези пачи яйца да ме насади, не кой да е, а пишман-студентът, Пройчо Пройчев», пустосваше се доцентът и си припомни цялата ситуация.
Шест пъти го беше късал и то все на въпроси от калкулацията, затова не се изненада, когато преди сесията чу по домашния си телефон леко потрепващия пройчов гласец:
- Г-н Бързаков, а-а-аз, П-пройчо съм.
Предусещайки посоката на разговора, доцентът прекъсна работата си над статията за обективността на калкулирането и бащински го подкани:
- Какво има Пройчо, кажи?
От слушалката се чуха две кратки подсмърчания, последвани от дълга въздишка и леко потрепващият глас продължи:
- Ами, а-аз, нали т-та-кова...все т-та-ка с т-тоя изпит, та к-к-ка-заха ми за ед-д-дни т-там 350 л-ле-ва, ама т-та-ти гледа прасета в балкана, т-та рекох д-да п-пи-там, дали п-пра-се-то, или п-па-ри-те?
От стара коза беше яре Бър ...