Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, надуваем дюшек, три чифта очила и шнорхели. Естествено, с нашите заплати и с трите си деца, потърсихме място в свободната зона. Оказва се, че много хора са като нас – на шезлонгите тук-там се ширеха плажуващи, а по пясъка на хавлии се беше скупчила сериозна маса народ.
Както и да е, намерихме си място да разпънем нашия си бивак. Тъкмо бяхме забили двата чадъра и постилахме хавлиите, когато някакви млади мъже се тупнаха точно над нас и опънаха краката си на няма и метър от главите ни. Спогледахме се със съпруга ми, но предвид тежката процедура по разпъване на бивака, решихме да преглътнем това. Извадих слънцезащитния спрей и строих децата да има намажа гърбовете и в този момент от водата излез ...