Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на масата едни други очи се бяха забили в него. Тя протегна ръка... за цигара, но той щракна табакерата и я прибра.
- Както винаги – каза тя почти на себе си.
- Както винаги се грижа за теб, за здравето ти - почти телепатично й отвърна той.
Тази телепатия беше някак рутинна. За годините, прекарани заедно, бяха развили такава интуиция един към друг, че дори погледи не им трябваха. И по-добре. И без това избягваха да се гледат в очите. Разбираха се само с усещането за другия - усещане за тежест, за стиснато гърло, за вързани ръце. И тик-такащ звук. Отдавна бе започнало обратното броене и това ги наелектризираше. Всеки миг механизмът можеше да спре и не знаеха какво ще се случи - може би взрив? А мож ...