Димът на прекрасния свят
Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите си и направят щастливи останалите жители на планетата.
А какво е нужно за щастието? Да не мислиш за другите и да си доволен от себе си.
За другите нямаше смисъл да се грижи нормалният жител. За тях се грижеха специалистите.
И личното доволство си беше налице. Защото се появяваше редовно, без закъснения, без възможности за колизии, душевни терзания, мъки… Просто не бива да има страдания извън човека. Или поне той да не ги забелязва…
А, да – и да бъдат премахнати всичките му грижи. От битовите – домашни ремонти или избор на храна, до личностните – любов, радост, отношения с другите…
Да, и преди на планетата беше имало хора в подобни състояния. Но отхвърлени от обществото, често дори преследвани от закона…
Наричаха ги навречето наркомани и ги поставяха в обсадно положение – да извършват престъпления, за да се снабдят с живителния наркотик, да търсят благородния спасител – дилър… И така – до щастливия унес в личния красив свят зад дима на унеса
После добрите управляващи планетата просто решиха – завъртат кормилото. Отмениха всички закони против наркотиците. И нещо повече - съкратиха спиралата на достигане до човека на тая благодат.
Сега вече човечеството бе ощастливено. Пари - никакви. Да, ходеха на работа нейде си. Обаче, най-напред след събуждането си получаваха сутрешната доза. И не знаеха къде отиват, какво правят, защо…
Пък и не беше нужно. Духът им беше някъде другаде. Всеки ден на ново място. Щастливо реещ се сред дима на прекрасния свят в излишните остатъци от душите…
След работа получаваха вечерната доза. Действаща достатъчно бързо – колкото да стигнат до определеното място в склада за работници.
И отново се понасяха нейде – но вече в своя свят. Където имаха къща, семейство, пътуваха, ставаха герои в приключения, в любовни афери, на бойното поле… Винаги с тая или тоя, когото бяха избрали – в съня си.
А на сутринта – отново по кривия път, право към безумното щастие…
Ще кажете – скучно, повторяемо…
И не сте прави. Хората не се променяха. Чак до изхабяването и утилизацията им чрез последната инжекция. Но съзнанието им беше орна нива, на която под плуга на дозата разцъфваха какви ли не образи, места, събития…
Ще попитате за специалистите… Те също бяха щастливи. Просто получаваха дозата си преди събуждането на останалите и започваха програмираната си работа върху тях…
А господарите на света не се унасяха в свои идеални светове. Защо им е – та нали имаха целия земен свят…
Е, не чак толкова мечтан и красив като фантомните видения на другите, но… Самоотвержено се жертваха в името на останалото човечество. Нали все някой трябва да държи кормилото. И избира чаршрута…
При коментара днес - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Честит Ден на победата над фашистко-нацистка Европа!
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво... И прогностично зловещо.:!
-
Благодаря, Елке!
-
Открихме нов свят! То и сега ни заливат с обещания за "прекрасното бъдеще" по един или друг начин! Честит празник!
-
Благодаря, Пламене!
-
Те и сега наркотиците се изливат от телевизорите и нета - детски залъгалки за по наивните , за други - лелеяни приказки ... а за останалите - хвърлят кокала и викат 'Дръж' , насадили са вече този рефлекс. Идеята е чудесна, само малко ми е жал за хората, които ще доставят наркотиците - бая ще се поизпотят, но ще са горди, защото ще отглеждат по полетата зелената маса на светлото бъдеще и ... на безкрайното щастливо настояще
-
Благодаря, Надя, Миночка!
-
То наистина хората са станали зависими, било от пари, или от наркотици, сякаш си описал живата действителност!
-
Реално погледнато не е фантастика - строихме социализъм, чакахме светло бъдеще - не дочакахме. Руини, преход, глад, катаклизми. Сега демокрация гоним... Само да не я стигнем, че помниш песента на Тодор Колев... А, да, честит, честит 9 май, а Видов ден е на 15 юни. За нас - кой знае кога...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
