Тя влезе в кабинета му.

-Викали сте ме... 

Той стоеше пред прозореца с гръб. Тя се зачуди какви мисли му минават през ума, наблюдавайки преминаващите коли, забързаните хора. На нея би ѝ се завило свят да гледа тази дисхармония.

- Приближи се!

Тя се напрегна, изплаши се да го доближи,  да погледне света през прозореца. Предният път намери причина да му се подчини в душевно страдащата му съпруга,  а сега причината бе, че ѝ е шеф. Ако нямаше причина би ли му се подчинила? Този въпрос караше сърцето ѝ да ускорява ритъма си.  Но тогава причината ставаше нейното сърце. Боже, какви ги мислеше!?  Разбра, че бракът му е уреден от семейството му и няма любов между тях, и това ѝ позволи да помисли за сърцето си... И друг факт имаше, той се подчиняваше на семейството си, а от своя страна подчиняваше нея. Пое си безшумно въздух,  но той улавяше и най-малкия неин звук и чу тихото ѝ вдишване. Тя застана на разстояние от него.

- Ела по-близо!  

Тя вложи цялата си воля да се вкопчи в пода.

- За какво искате да говорим?

Той я́ погледна с възражение , задето този път отказва да изпълни нареждането му, но заговори със спокоен тон.

- Какво мислиш за братята ми?

Тя сбърчи чело.

- Моля? 

Той сякаш съжали, но уточни.

- Какво впечатление са ти направили братята ми? 

Само той ѝ бе направил впечатление...

- Що за въпрос имате?

Той я усещаше наистина.

- Променям въпроса си... Намираш ли нещо общо между мен и братята ми? Сега по-ясно ли ти е?

Тя приведе поглед , отново го погледна, прехвърляйки топката в неговото поле.

- Вие намирате ли нещо общо помежду ви? 

Той отговори бързо.

- Нищичко! -  и погледна отново през прозореца. Тя също рискува да погледне.

- Но намирам общо между тях двамата... Свободата, която имат! - призна той. - Те не са принудени да управляват семейния бизнес, да ходят на пресконференции , да сключват важни договори , от които зависи бъдещето на фирмата... Единият е женен за жената , която обича , а другият кръстосва улиците с приятелите си!

Току-що и́ бе разкрил болката си, буца заседна в гърлото и́ . Той се обърна очи към нея, тя също намери очите му. 

- Не обичам жена си както големият ми брат обича своята и не обичам приятелските компании както по-малкия си брат! Не слушам дори музика!

Буцата в гърлото и́ ставаше все по-осезаема след всяка негова дума. Той я гледаше право в очите.

- Не съм романтик като тях... - направи дълга пауза - ... и като теб!

Тя присви устни,  той стрелна устните и́ с дълбоките си морски очи, улови я́ за горната част на ръката и я́ придърпа към себе си , със силата си премахна  цялото разстояние , което тя държеше помежду им , и впи устните си в нейните  все едно отпиваше последната си глътка прясна вода. Тя положи длан в гърдите му да го избута, но той пое контрол и върху това, преплете пръсти си в нейните. Тя притихна, не отвръщаше на въртелите движение на езика му в устата си, но се отказа да го спира.

Отекна почукване по вратата, което върна него в реалността, но не и нея.

- Влез! 

Тя остана замръзнала както я остави. Секретарката влезе, тя не чу нито дума от думите,  което си размениха,  но ясно  чу думите му " Приключих срещата си с госпожицата,  покани клиента!". Незнайно как намери сили и напусна кабинета. Сгреши , не и́ се зави свят от гледката през прозореца, зави и́ се свят от него , от всичко в него.