14 ene 2011, 21:25

Днес го писах...

1.3K 0 1

                                                                   Животното-човек!

                                                                 В мене то Живее!

                                                                    В мене още диша.

                                                                   *

                                                               Значи трябва в тази киша -

                                                                  от кал; слънце; вода и много стъпки.

                                                                 На влажната, мухлясала стена и аз да се подпиша!

                                               * *

                                      И Слънце вече не остана

                                     за мойте премръзнали крака.

                                         От мене бяга, аз Го гоня

                                      по-пейките в градините безлюдни!

 

                      * * *

     А... тука съм само самотник блед!

         ТВОрец!

 

                                                   * * * *

                          "Лудият не е ЛУД!!

                              Може би лудият е онзи, който се връзва на лудориите на този, последния!"

 

                                                                        * * * * *

                                                      - Смятай!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Във всеки случай трябва да се подпишете, но трябва да знаете къде най-точно ви приляга.
    Поздрави. :д

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...