14 ene 2011, 15:16

Дневник. Романът

  Prosa » De humor
914 0 0
1 мин за четене

Скъпо дневниче,

 

Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успешно излязoх от Университета. И с пословичната склонност на женското настроение към обрати, вместо да те пенсионирам, реших да те направя основен адресат в академичното си отмъщение - хумористичен епистоларен роман. 

 

Въпреки че сюжетът ще се разгръща след свободното комбиниране на образи, придобити при обилното наливане с чай, бърз сън върху томовете на Стендал, Фихте и "Google", а известният автобиографизъм е неизбежен. 

 

Творческият процес няма да потече безметежно. Първоначалният ентусиазъм, обзел ме като грипна температура, спадна, когато разбрах, че не мога да записвам на гласовата ти поща, поради активното желание на ДАНС да съпреживява и документира всеки миг от човешкия бит, желание-заплаха както за личната ни сигурност, така и за авторските ни права. Мнозина вече попаднаха в черния ù списък: Пясъчният Човек бе обявен за сериен убиец на деца, чийто личен подпис е да налива пясък в очите на жертвата; Архимед подготвя атентат с изкуствено цунами; Е.Т.А. Хофман, локална групировка под контрола на  Баската терористична организация, е преследвана по всички кръчми, където се продава немска бира, както и много други невидими "заплахи" за националната и политическа сигурност, които разбираемо не са били описани.

 

Тези събития ме накараха да взема мерки за сигурност. Документите ми за самоличност бяха подправени така, че никой от агентурните издънки из бостана на литературната критика да не разбере в кое от 26-те измерения на време-пространството се намирам в момента. Ще емигрирам в Занзибар, скрита в туристическа раница, а когато попитат какво представлявам, ще им кажем, че съм устройство за мобилен интернет, тъй като мозъкът ми прихваща всякакви сигнали.

 

Докато заплахата отмине, ще ти пиша писма със симпатично мастило от кромид лук, които ще оставям във фикуса на баничарницата - с червен лук основният текст, с бял - бележките в маргиналиите. Събирай ги - когато завършим първата част,  ще я размножим на ксерокс и ще я продадем в комплект със запалка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Бояджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...