14 янв. 2011 г., 15:16

Дневник. Романът

915 0 0
1 мин за четене

Скъпо дневниче,

 

Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успешно излязoх от Университета. И с пословичната склонност на женското настроение към обрати, вместо да те пенсионирам, реших да те направя основен адресат в академичното си отмъщение - хумористичен епистоларен роман. 

 

Въпреки че сюжетът ще се разгръща след свободното комбиниране на образи, придобити при обилното наливане с чай, бърз сън върху томовете на Стендал, Фихте и "Google", а известният автобиографизъм е неизбежен. 

 

Творческият процес няма да потече безметежно. Първоначалният ентусиазъм, обзел ме като грипна температура, спадна, когато разбрах, че не мога да записвам на гласовата ти поща, поради активното желание на ДАНС да съпреживява и документира всеки миг от човешкия бит, желание-заплаха както за личната ни сигурност, така и за авторските ни права. Мнозина вече попаднаха в черния ù списък: Пясъчният Човек бе обявен за сериен убиец на деца, чийто личен подпис е да налива пясък в очите на жертвата; Архимед подготвя атентат с изкуствено цунами; Е.Т.А. Хофман, локална групировка под контрола на  Баската терористична организация, е преследвана по всички кръчми, където се продава немска бира, както и много други невидими "заплахи" за националната и политическа сигурност, които разбираемо не са били описани.

 

Тези събития ме накараха да взема мерки за сигурност. Документите ми за самоличност бяха подправени така, че никой от агентурните издънки из бостана на литературната критика да не разбере в кое от 26-те измерения на време-пространството се намирам в момента. Ще емигрирам в Занзибар, скрита в туристическа раница, а когато попитат какво представлявам, ще им кажем, че съм устройство за мобилен интернет, тъй като мозъкът ми прихваща всякакви сигнали.

 

Докато заплахата отмине, ще ти пиша писма със симпатично мастило от кромид лук, които ще оставям във фикуса на баничарницата - с червен лук основният текст, с бял - бележките в маргиналиите. Събирай ги - когато завършим първата част,  ще я размножим на ксерокс и ще я продадем в комплект със запалка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Бояджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...