Предлог

Тази сутрин се събудих някак си... различен. Дотегна ми от идиотизма в моята държава. Погледнах през прозореца на малката ми стаичка, и  така вгледан и изгубен някъде си в синьото небе,  сякаш изведнъж разбрах, че не направя ли аз самият нещо по въпроса... никой никога няма да помогне.

Замислих се -  но аз съм едва един-единствен човечец, най-обикновен гражданин... Та какво е в мойте ръце? Какво толкова бих могъл да направя срещу безразличието на една цяла държава? Не… не изпадай в такива заблуди… народът не е безразличен към това как го третират господата управляващи… просто и най-вероятно също се губи из такива мисли като мойте... и се чувства като изоставен и сaм удавник в един океан от алчност и простотия.

Чувства се заобиколен от народопредатели, които продават нашата бедна държавица, мигар не им стигнаха вече толкова пари, парите на изстрадалия  български народ, толкова пари, колкото не са способни да изхарчат приживе, колкото и дълго да живеят. Чувстват се заобиколени от турци и цигани... но не и сънародници.

Припомних си... "Съединението прави силата". Припомних си "... син съм на юнашко племе".

Тази сутрин на 12 май 2014 година... CE СЪБУДИХ

https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%90-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/297751940393626?ref=hl

PS: Утре ще публикувам Глава Първа: как осъществих инициативата си, като първа крачка създадох група в Facebook - ДРУГА България, как и какви контакти с ключови личности успях да направя, как и каква полезна информация  се довлече до мене, какви идеи ми се бунтуват из главата, за да се опитам да надигна народа на революция.