May 17, 2014, 12:00 AM

Дневникът на един Младши Революционер

  Prose
548 0 0
1 min reading

Предлог

 

 

Тази сутрин се събудих някак си... различен. Дотегна ми от идиотизма в моята държава. Погледнах през прозореца на малката ми стаичка, и  така вгледан и изгубен някъде си в синьото небе,  сякаш изведнъж разбрах, че не направя ли аз самият нещо по въпроса... никой никога няма да помогне.

 

Замислих се -  но аз съм едва един-единствен човечец, най-обикновен гражданин... Та какво е в мойте ръце? Какво толкова бих могъл да направя срещу безразличието на една цяла държава? Не… не изпадай в такива заблуди… народът не е безразличен към това как го третират господата управляващи… просто и най-вероятно също се губи из такива мисли като мойте... и се чувства като изоставен и сaм удавник в един океан от алчност и простотия.

 

Чувства се заобиколен от народопредатели, които продават нашата бедна държавица, мигар не им стигнаха вече толкова пари, парите на изстрадалия  български народ, толкова пари, колкото не са способни да изхарчат приживе, колкото и дълго да живеят. Чувстват се заобиколени от турци и цигани... но не и сънародници.

 

Припомних си... "Съединението прави силата". Припомних си "... син съм на юнашко племе".

 

Тази сутрин на 12 май 2014 година... CE СЪБУДИХ

 

https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%90-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/297751940393626?ref=hl

 

PS: Утре ще публикувам Глава Първа: как осъществих инициативата си, като първа крачка създадох група в Facebook - ДРУГА България, как и какви контакти с ключови личности успях да направя, как и каква полезна информация  се довлече до мене, какви идеи ми се бунтуват из главата, за да се опитам да надигна народа на революция.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...