Дневникът на едно излекуване – част 10

35

Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.

Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърляното ми жилище?

- На какво се хилиш така? – усмихна се и той.

- На шефа ти. – отвърнах, без много да му мисля.

Той погледна учудено, но веднага си досети и се засмя с глас.

- Много ли е зле картинката?

Кимнах с красноречив израз.

- Сама ли пи?

Пак кимнах.

- Много ли?

- Една бутилка. Обаче за цели три дни! И не съм си купила нова.

- Добре де... Доволна ли си от доктора?

Кимнах енергично. Ще имам утре мускулна треска след толкова кимане, казах си. Няма да е зле да си поразвържа езика.

- И аз съм доволен. На мене също ми помогна.

- Така ли? Че ти пък за какво си ходил там?

Хайде, пак пусна тунелния поглед! Сърцето ми незабавно слезе в петите.

- Ами...за да разбера какво искам, Мили. Сега съм абсолютно убеден, че знам!

Синевата в очите му спокойно преливаше в моите. И ...не побързах да отместя поглед. Харесваше ми. Беше ново и прекрасно усещане.

Накрая Марти попита: 

- Какво ще кажеш, ако те поканя да видиш как съм ремонтирал апартамента? 

Неочаквано и за себе си се понадигнах и го целунах. Струваше си! Заради изумлението в очите му.

 36

Беше пренесъл кухнята в единия ъгъл на обширния хол. Изглеждаше много удобно и артистично в същото време. Не се изненадах, знаех, че има добър вкус.

- Чудя се дали да те черпя за ремонта или не? – каза Марти  и ме погледна под вежди.

- Какво предлагаш?

- Мастика - захили се той насреща ми. Ах, гадината, не беше забравил! Бях му разказвала за “годежа” си.

- Е, имам и две-три глътки водка...

- Става. Колкото- толкова.

- От друга страна е по- добре, че е малко... – додаде, а синевата на очите му доби закачлив отенък. – Много сила ти идва, като пийнеш повечко!

Неочаквано пламнах цялата. Такъв срам не бях изпитала дори след като изтрезнях и видях пораженията в жилището му след оня случай.

Той замръзна за миг изненадан, после се пресегна и ме взе в прегръдките си. Отначало потърси устните ми колебливо, после по-смело и колената ми внезапно омекнаха. Целунахме се жадно и дълго, а после той спря и ме поведе към останалата част на апартамента.

На прага на превърнатата в стаичка кухня се обърна към мен и ме погледна многозначително. Видя, че помръкнах и каза:

- За всеки случай... Не го мисли сега, Мили. За всичко си има време.

После ме поведе към голямата спалня.

А после...после беше още по- страхотно отпреди, така че се накрая просълзих. Марти ме целуваше и говореше:

- Мили, Мили! Откакто те срещнах, само тебе съм искал! Но ти толкова ме беше отчаяла...

Не издържах и ревнах с глас. Той ме целуваше, галеше и прегръщаше, като че ли го беше страх да не се изпаря! Накрая попита с гореща молба в гласа:

- Мили, нали ще останеш тази нощ при мене?

Едва успях да избъбря:

- Да не съм луда да се прибирам в оная кочина!