Дневникът на едно излекуване – част 10
35
Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.
Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърляното ми жилище?
- На какво се хилиш така? – усмихна се и той.
- На шефа ти. – отвърнах, без много да му мисля.
Той погледна учудено, но веднага си досети и се засмя с глас.
- Много ли е зле картинката?
Кимнах с красноречив израз.
- Сама ли пи?
Пак кимнах.
- Много ли? ...