Дневникът на едно излекуване – част 7 *

27

Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продължаваше да се стича отвсякъде. Издаваше силна, пронизваща миризма, на ужас и срам!

Очите, очите!

Господи, Господи, аз бях, аз бях...какъв ужас! Наистина ли се случваше всичко това? Не, не, беше сън, само сън...

О, не, аз бях! Аз го направих, аз бях гадината, извергът, побърканякът, осквернил бебешката люлка!

В съня си аз бях той!

Главата ми бумтеше с все сила, мятах се из стаята като животно в клетка преди природно бедствие, безсилна да направя каквото и да била с ужаса. Нямаше изход!

Всъщност, не, имаше!

Най-добре да сложа край незабавно! Да скоча от прозореца? Не, не, само ще се потроша... или да се обеся ...идея нямах как се прави...не, по-добре хапчетата...в чекмеджето на нощното шкафче...

Стой, стой! Огледалото!

О-о-о-х, това съм аз, аз съм си!...Но очите, очите! Отражението в тях!

Сън беше, само сън...

Но какъв сън, божичко!

Ще оживея ли след тоя кошмар?

Клечах свита на пода в утробна поза и се люлеех напред –назад...Сънят ту ме връхлиташе, ту излиташе от мене на тласъци...разреждаха се...все по-слаби и по- кратки...затихващи...

Люлеех се и си повтарях като мантра:

-Аз не съм той, аз съм си аз...

Колко дълго продължи това, не помня. Накрая бях толкова вдървена, че се наложи да се катурна настрани на пода, за да се разгъна. Крайници, гръб, гърди – всичко беше сковано и изтръпнало. Много бавно и внимателно се обърнах по гръб и останах така, с поглед вперен в тавана.

До тази нощ все си мислех колко ужасно е да си жена като мен.

Сега вече знам, че има и по-ужасно – да си мъж като него...

* В началото на тази част в моя  личен файл е онзи текст. Уважавани от мене хора ми помогнаха да си дам сметка каква е разликата в публикуването на подобен текст в книга и в Интернет. Съгласих се напълно, затова се отказах да го повторя тук. Така силата на въздействието намалява, но попромених и следващите го редове, така че се надявам да съм компенсирала.