Дневникът на едно излекуване – част 7 *
27
Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продължаваше да се стича отвсякъде. Издаваше силна, пронизваща миризма, на ужас и срам!
Очите, очите!
Господи, Господи, аз бях, аз бях...какъв ужас! Наистина ли се случваше всичко това? Не, не, беше сън, само сън...
О, не, аз бях! Аз го направих, аз бях гадината, извергът, побърканякът, осквернил бебешката люлка!
В съня си аз бях той!
Главата ми бумтеше с все сила, мятах се из стаята като животно в клетка преди природно бедствие, безсилна да направя каквото и да била с ужаса. Нямаше изход!
Всъщност, не, имаше!
Най-добре да сложа край незабавно! Да скоча от прозореца? Не, не, само ще се потроша... или да се обеся ...идея нямах как се прави...не, по-добре хапчетата...в чекмеджето на нощното шкафче... ...