20 jun 2024, 9:48

Дневникът на Ерик Халм 

  Prosa » Relatos, Ficción y fantasy
159 0 0
16 мин за четене

Разказът е преведен на български от самия автор!

 

Анотация

В "Дневникът на Ерик Халм" пред вас се разгръща мрачна и зловеща история, разказваща за живота в диктаторската страна Гравия. Под жестоката тирания на диктатора Лоран хората са принудени да живеят в постоянен страх и страдание. Главният герой, Ерик Халм, решава да води дневник, документирайки ужасите, които се случват около него, и ставайки свидетел на чудовищни експерименти върху хората.

1 януари 2045

Днес започна новата година в нашата мрачна страна, Гравия. Тук царува тиранията на диктатора Лоран, който управлява с желязна ръка вече двадесет години. Животът в Гравия прилича на кошмар: насилие, страх и отчаяние – постоянни спътници на всеки жител. Но днес реших да започна да водя дневник. Може би това ще ми помогне да запазя остатъците от разума си. Иска ми се да вярвам, че някой ден истината за тези ужаси ще излезе наяве.

5 януари 2045

На улицата забелязах изчезването на няколко съседи. Казват, че са били отведени за "преглед" в Изследователския център. Този зловещ институт отдавна се е превърнал в символ на нашия ужас. Никой от тези, които попадат там, не се връща същият. Едни изчезват безследно, други се връщат пречупени, с празни очи и обезумял поглед. Хората шепнат, че там провеждат ужасни експерименти, но никой не знае подробности. Всяка нощ се събуждам от кошмари, страхувайки се, че следващият ще съм аз.

10 януари 2045

Днес чух слухове за нов експеримент в Изследователския център. Казват, че се опитват да създадат "съвършения войник". Хората се превръщат в бездушни машини, напълно подчинени на волята на диктатора. Ужасната мисъл, че моите близки могат да бъдат подложени на такива мъчения, не ми дава покой. Изглежда, че живеем в гигантски експеримент, където животът ни не значи нищо. Стига да избегнем среща с тези "войници" – слуховете за тяхната жестокост леденят кръвта.

15 януари 2045

Един от съседите се върна от Центъра. Преди беше жизнерадостен човек, но сега лицето му прилича на маска на болка и страх. Той не говори, не реагира на околните, сякаш душата му е изгорена до основи. Страх ме е да си представя какво са му направили. Той просто седи до прозореца и гледа в празнотата, сякаш всичко човешко в него е умряло. Този образ ме преследва, не мога да забравя очите му – такива празни, безжизнени.

20 януари 2045

Появи се информация, че в Центъра провеждат експерименти за контрол над разума. Вкарват в мозъка на хората чипове, които ги правят напълно послушни. Тези зомбита без колебание изпълняват всякакви заповеди, дори най-жестоките. Гравия все повече прилича на кошмарен сън, от който няма изход. Започнах да подозирам, че някои от моите колеги може да са такива зомбита. Те се държат странно, сякаш някой управлява действията им.

25 януари 2045

Тази нощ при мен дойдоха хора от съпротивата. Те знаят за моите записки и ме помолиха да се присъединя към тяхното съпротивление. Надяват се, че събирайки достатъчно доказателства, ще могат да предизвикат международна намеса и да сложат край на диктатурата на Лоран. Съгласих се. Нямам друг избор. Те ми разказаха за плановете и целите на съпротивата. Изглежда, че имаме шанс, макар и малък, да променим ситуацията.

30 януари 2045

Съпротивата ми предаде информация за нов чудовищен експеримент. В Центъра започнаха да използват деца. Те са подложени на ужасни мъчения, опитвайки се да открият начини за контрол над съзнанието от най-ранна възраст. Невъзможно е да си представя как могат така да се изтезават невинни души. Не мога да се примиря с това. Децата са бъдещето, но в Гравия бъдещето се унищожава в корен.

5 февруари 2045

Моето участие в съпротивата става все по-опасно. Тази нощ на улицата са видели агенти на сигурността, които ни издирват. Скрих дневника на сигурно място. Ако ме хванат, поне тези записки да останат свидетелство за нашите страдания. Моите колеги в съпротивата също разбират, че сме на ръба, но въпреки това продължават да се борят.

10 февруари 2045

Вчера хванаха един от нашите. Някой от своите го е предал, не издържайки на мъченията. Той се опита да се съпротивлява, но го отведоха в Центъра. Страх ме е за него, но не мога да направя нищо. Всички знаем какво означава да попаднеш в техните лапи. Тази новина силно ни удари, всички усещат отчаяние, но и гняв също. Трябва да продължим борбата заради тези, които вече не могат.

15 февруари 2045

Днес научих, че старият ми приятел Мартин също е бил заловен. Ние израснахме заедно, споделяхме всички радости и скърби. Трудно ми е да повярвам, че го няма повече. Трябва да продължа борбата заради него и всички, които страдат под гнета на Лоран. Спомняйки си за него, усещам как вълна от решителност ме обзема. Не можем да се предадем.

20 февруари 2045

Подготвяме голяма операция. Ако успее, ще можем да освободим много пленници от Центъра. Това е рисковано, но нямаме избор. Или ще победим, или ще ни унищожат. Надявам се, че утре няма да бъде последният ден от живота ми. Нашата цел е да освободим заложниците и да разрушим лабораториите. Дълго се подготвяхме за този момент.

25 февруари 2045

Операцията се провали. Предадоха ни. Много от нас бяха хванати и сега са в Центъра. Аз оцеля по чудо, но сега трябва да се крия. Не мога да пиша повече, ако някой намери този дневник, нека знае: Гравия е ад на земята и ние трябва да се борим, за да сложим край на този кошмар. Това са моите последни думи, ако ме хванат. Надявам се, че някога светът ще узнае истината за Гравия.

1 март 2045

Намерих укритие в изоставена сграда на края на града. Пиша тези редове на светлината на слаба лампа. Преследват ме из целия град, но засега успявам да се крия. Новините за провалената операция се разпространяват бързо и знам, че сега съм цел номер едно за режима на Лоран. Вчера през нощта видях как през прозореца на Изследователския център изкараха нова партида хора. Всички те бяха в безсъзнание. Това беше като транспортиране на добитък към кланицата.

5 март 2045

Тази нощ успях да се свържа с останалите членове на съпротивата. Те са станали още по-малко, но не се предават. Обсъдихме възможността за нова операция, този път с по-детайлен план и по-малки рискове. Всеки от нас разбира, че това е последният шанс. Договорихме се да се срещнем след три дни в един от подземните тунели, за да обсъдим подробностите. Ако планът успее, ще можем да нанесем значителен удар по режима.

10 март 2045

Срещнахме се с подпольщиков. Всички изглеждат изтощени, но решимостта в очите им не угасва. Разработихме план за атака на Централната лаборатория. Това е сърцето на Изследователския център, където се провеждат най-жестоките експерименти. Ако успеем да унищожим тази лаборатория, това ще бъде значителен удар по диктатурата. Знаем, че нямаме право на грешка. Времето на операцията е определено за 15 март, точно в полунощ.

14 март 2045

Днес получих писмо от стар приятел, който избяга от Гравия преди няколко години. Той пише, че зад граница започват да узнават за това, което се случва у нас. Може би има шанс за международна намеса. Тази мисъл ми дава сили. Скрих дневника на сигурно място, където ще може да бъде намерен в случай на моята гибел. Утре е решаващият ден. Ако ме хванат или убият, нека моите записи станат свидетелство за ужасите, които се случват тук.

15 март 2045

Времето на операцията настъпи. Ние се движим към Централната лаборатория. Сърцето ми бие като лудо, ръцете ми треперят, но знам, че трябва да го направим. Нашата група се раздели на три части: първата ще отвлича вниманието на охраната, втората ще постави взривни устройства, а третата ще се опита да освободи пленниците. Имаме само няколко минути, за да мине всичко гладко.

16 март 2045

Направихме го. Лабораторията е разрушена. Загубихме много хора, но успяхме да освободим няколко десетки пленници. Сред тях имаше и деца, които бяха използвани в експериментите. Лицата им са пълни с ужас и болка, но те са свободни. Аз съм ранен, но сме в безопасност в ново укритие. Чувам сирените, градът е пълен с хаос. Надявам се, че нашият акт ще стане началото на края на диктатурата на Лоран.

20 март 2045

Изминаха няколко дни от атаката. Режимът на Лоран се руши. Хората на улиците въстават и за първи път от дълго време виждам надежда в очите им. Подпольето расте, към нас се присъединяват все нови хора. Пиша тези редове, чувствайки, че краят на тиранията е близо. Може би раните ми никога няма да заздравеят, но съм щастлив, че нашият принос не беше напразен. Надеждата ми, че Гравия един ден ще стане свободна, изглежда все по-реална.

1 април 2045

Диктаторът Лоран е мъртъв. Хванаха го военни, преминали на страната на народа. Гравия празнува, улиците са пълни с радостни викове и сълзи от щастие. Победихме. Никога не съм мислил, че ще доживея до този ден. Страната сега започва дългия път към възстановяването и се надявам, че моята история ще бъде урок за бъдещите поколения.

Пробуждане на свободата

В сянката на диктатурата живяхме дълго, През страх и мъчения, болка и загуба. Но светлината на свободата се появи изведнъж, И станахме смели в това възмездие.

Народите въстанаха, счупиха оковите, Запяха надежда на улиците силно. Гравия въздъхна, пречистена с кръв, Нека болката не се забравя, нека паметта е ясна.

Сега изграждаме нов свят, Където управлява истината и светлината. Миналото – тъмен, забравен свят, Но паметта – пламенен след.

И нека в сърцата ни живее мечтата, За свят без тирания. Където всеки е свободен и в небето Лети високо като птиците.

Ерик Халм, участник в съпротивата и свидетел на освобождението на Гравия.

 

 

Оригинал 

 

Анотация

В "Дневнике Эрика Халма" перед вами разворачивается мрачная и жуткая история, повествующая о жизни в диктаторской стране Гравии. Под жестокой тиранией диктатора Лорана люди вынуждены жить в постоянном страхе и страданиях. Главный герой, Эрик Халм, решает вести дневник, фиксируя ужасы, происходящие вокруг него, и став свидетелем чудовищных экспериментов над людьми.

1 января 2045

Сегодня начался новый год в нашей мрачной стране, Гравии. Здесь царит тирания диктатора Лорана, который правит железной рукой уже двадцать лет. Жизнь в Гравии похожа на кошмар: насилие, страх и отчаяние — постоянные спутники каждого жителя. Но сегодня я решил начать вести дневник. Может, это поможет мне сохранить остатки разума. Хочется верить, что когда-нибудь правда об этих ужасах выйдет наружу.

5 января 2045

На улице заметил исчезновение нескольких соседей. Говорят, что их забрали для "обследования" в Центр исследований. Этот зловещий институт давно стал символом нашего ужаса. Никто из тех, кто попадает туда, не возвращается прежним. Одни исчезают бесследно, другие возвращаются сломленными, с пустыми глазами и обезумевшим взглядом. Люди шепчутся, что там проводят жуткие эксперименты, но никто не знает подробностей. Каждую ночь я просыпаюсь от кошмаров, боясь, что следующим стану я.

10 января 2045

Сегодня услышал слухи о новом эксперименте в Центре исследований. Говорят, что они пытаются создать "совершенного солдата". Людей превращают в бездушных машин, полностью подчиненных воле диктатора. Жуткая мысль о том, что моих близких могут подвергнуть таким мучениям, не даёт мне покоя. Кажется, что мы живём в гигантском эксперименте, где наша жизнь ничего не значит. Лишь бы избежать встречи с этими "солдатами" — слухи о их жестокости леденят кровь.

15 января 2045

Один из соседей вернулся из Центра. Раньше он был жизнерадостным человеком, но теперь его лицо похоже на маску боли и страха. Он не говорит, не реагирует на окружающих, словно его душу выжгли дотла. Я боюсь представить, что с ним сделали. Он просто сидит у окна и смотрит в пустоту, как будто все человеческое в нем умерло. Этот вид преследует меня, я не могу забыть его глаза — такие пустые, безжизненные.

20 января 2045

Появилась информация о том, что в Центре проводят эксперименты по контролю разума. Они вставляют в мозг людей чипы, которые делают их полностью послушными. Эти зомби без колебаний исполняют любые приказы, даже самые жестокие. Гравия становится все больше похожа на кошмарный сон, из которого нет выхода. Я начал подозревать, что некоторые из моих коллег могут быть такими зомби. Они ведут себя странно, словно кто-то управляет их действиями.

25 января 2045

Сегодня ночью ко мне пришли люди из подполья. Они знают о моих записях и попросили меня присоединиться к их сопротивлению. Они надеются, что собрав достаточно доказательств, смогут вызвать международное вмешательство и положить конец диктатуре Лорана. Я согласился. У меня больше нет выбора. Они рассказали мне о планах и целях сопротивления. Кажется, у нас есть шанс, хоть и маленький, изменить ситуацию.

30 января 2045

Подполье передало мне информацию о новом чудовищном эксперименте. В Центре начали использовать детей. Их подвергают ужасным пыткам, пытаясь выявить способы управления сознанием с самого юного возраста. Это невообразимо, как можно так издеваться над невинными душами. Я не могу смириться с этим. Дети — это будущее, но в Гравии будущее уничтожается на корню.

5 февраля 2045

Мое участие в подполье становится все более опасным. Сегодня ночью на улице видели агентов безопасности, они выискивают нас. Я спрятал дневник в надежном месте. Если меня поймают, пусть хотя бы эти записи останутся свидетельством наших страданий. Мои коллеги в подполье тоже понимают, что мы на грани, но все равно продолжают бороться.

10 февраля 2045

Вчера поймали одного из наших. Его выдали кто-то из своих, не выдержав пыток. Он пытался сопротивляться, но они забрали его в Центр. Я боюсь за него, но не могу ничего сделать. Мы все знаем, что значит попасть в их лапы. Эта новость сильно ударила по нам, все чувствуют отчаяние, но и злость тоже. Мы должны продолжать борьбу ради тех, кто уже не может.

15 февраля 2045

Сегодня узнал, что мой старый друг Мартин тоже был взят. Мы росли вместе, делили все радости и горести. Трудно поверить, что его больше нет. Я должен продолжать борьбу ради него и всех, кто страдает под гнётом Лорана. Вспоминая его, я чувствую, как волна решимости захлестывает меня. Мы не можем сдаться.

20 февраля 2045

Мы готовим большую операцию. Если она удастся, то сможем освободить многих пленников Центра. Это рискованно, но у нас нет выбора. Либо мы побеждаем, либо нас уничтожат. Я надеюсь, что завтра не будет последним днем моей жизни. Наша цель — освободить заложников и разрушить лаборатории. Мы долго готовились к этому моменту.

25 февраля 2045

Операция провалилась. Нас предали. Многих поймали, и теперь они в Центре. Я чудом уцелел, но теперь должен скрываться. Написать больше не могу, если кто-то найдет этот дневник, пусть знает: Гравия — ад на земле, и мы должны бороться, чтобы положить конец этому кошмару. Это мои последние слова, если меня поймают. Надеюсь, что однажды мир узнает правду о Гравии.

1 марта 2045

Я нашел укрытие в заброшенном здании на окраине города. Пишу эти строки при свете тусклой лампы. Меня преследуют по всему городу, но пока мне удается скрываться. Новости о провалившейся операции распространяются быстро, и я знаю, что теперь я — цель номер один для режима Лорана. Вчера ночью я видел, как через окно Центра исследований вывезли очередную партию людей. Все они были без сознания. Это было словно транспортировка скота на бойню.

5 марта 2045

Сегодня ночью мне удалось связаться с оставшимися членами сопротивления. Их стало еще меньше, но они не сдаются. Мы обсудили возможность новой операции, на этот раз с более детальным планом и меньшими рисками. Каждый из нас понимает, что это последний шанс. Мы договорились встретиться через три дня в одном из подземных тоннелей, чтобы обсудить детали. Если план удастся, мы сможем нанести существенный удар по режиму.

10 марта 2045

Встретились с подпольщиками. Все выглядят измученными, но решимость в их глазах не угасает. Мы разработали план атаки на Центральную лабораторию. Это сердце Центра исследований, где проводятся самые жестокие эксперименты. Если мы сможем уничтожить эту лабораторию, это станет значительным ударом по диктатуре. Мы знаем, что у нас нет права на ошибку. Время операции назначено на 15 марта, ровно в полночь.

14 марта 2045

Сегодня я получил письмо от старого друга, который сбежал из Гравии несколько лет назад. Он пишет, что за границей начинают узнавать о том, что происходит у нас. Возможно, есть шанс на международное вмешательство. Эта мысль придает мне сил. Я спрятал дневник в надежном месте, где его смогут найти в случае моей гибели. Завтра решающий день. Если меня поймают или убьют, пусть мои записи станут свидетельством ужасов, которые творятся здесь.

15 марта 2045

Время операции настало. Мы двигаемся к Центральной лаборатории. Сердце бьется как сумасшедшее, руки трясутся, но я знаю, что мы должны это сделать. Наша группа разделилась на три части: первая будет отвлекать охрану, вторая установит взрывчатку, а третья попытается освободить пленников. У нас есть всего несколько минут, чтобы все прошло гладко.

16 марта 2045

Мы сделали это. Лаборатория разрушена. Мы потеряли многих, но нам удалось освободить несколько десятков пленников. Среди них были и дети, которых использовали в экспериментах. Их лица полны ужаса и боли, но они свободны. Я ранен, но мы в безопасности в новом укрытии. Я слышу сирены, город полон хаоса. Надеюсь, что наш поступок станет началом конца диктатуры Лорана.

20 марта 2045

Прошло несколько дней с момента атаки. Режим Лорана трещит по швам. Люди на улицах восстают, и я впервые за долгое время вижу надежду в их глазах. Подполье растет, к нам присоединяются всё новые люди. Я пишу эти строки, чувствуя, что конец тирании близок. Возможно, мои раны никогда не заживут, но я счастлив, что наш вклад был не напрасен. Моя надежда, что Гравия однажды станет свободной, кажется все более реальной.

1 апреля 2045

Диктатор Лоран мертв. Его захватили военные, перешедшие на сторону народа. Гравия ликует, улицы полны радостных криков и слез счастья. Мы победили. Никогда не думал, что доживу до этого дня. Страна теперь начинает долгий путь к восстановлению, и я надеюсь, что моя история будет уроком для будущих поколений.

"Пробуждение свободы"

В тени диктатуры жили мы долго,

Сквозь страх и мучения, боль и утрату.

Но свет свободы забрезжил вдруг,

И стали мы смелыми в эту расплату.

Народы восстали, сломали оковы,

Воспели надежду на улицах громко.

Гравия вздохнула, очистилась кровью,

Пусть боль не забудется, пусть будет память звонка.

Теперь мы строим новый мир,

Где правит правда и свет.

Прошлое — темный, забытый мир,

Но памяти пламенный след.

И пусть в сердцах живет мечта,

О мире, где нет тирании.

Где каждый свободен, и в небесах

Летит высоко, как птицы.

Эрик Халм, участник сопротивления и свидетель освобождения Гравии.

 

 

© Васил Морро Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??