Но Щен Вълк сладко спинка на новата си пухена възглавница излегнал се на шарена сянка край Съвсем Малкият Вир, когато... се разнася протяжен вой на гайда някъде наблизо. Вълк отваря гуреливи очи и с мътен поглед успява да фокусира Кух Че Реп на отсрещната страна на вирчето.
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - измучава нечленоразделно възмущението си вълкът.
- О, извинявай Но - бодро подвиква Реп, без да спира да обработва гайдата си - Не те видях, нали не ти преча?
- Мрън, мрън, мрън - казва Но Щен Вълк, докато захапва лекичко крайчето на възглавницата си и с добре отработено движение я мята на гръб, насочвайки се към някое по-тихо място.
Край Не Чак Толкова Големият Вир заварва Ко Та Рак и Плъх Чо, като приятелят му ентусиазирано блъска по тарамбуката си, а плъхът не по-малко шумно обработва тенджерите, които ползва вместо барабани. Междувременно двамата си викат разни неща напълно неразбираеми за Но Щен Вълк, който обаче никак не се учудва, защото нали ги знаем барабанистите, че са леко чалнати по принцип... Вълк даже не им се обажда, а просто продължава нататък, за да си търси тихо местенце за спане.
Край Най-Големият Вир се вихри сериозна гюрултия - дечурлигата от Околията използват последните горещи дни, за да плуват, плискат, кряскат, скачат, пискат и подобни... Вълк недоволно измърморва под нос, но какво точно не се разбира заради възглавницата в устата му и продължава обиколката си в търсене на така желаните тишина и спокойствие.
И ги намира, макар че мястото му изглежда непознато, а това е странно, защото той познава Околията и околността й перфектно... Пътеката го извежда на малка закътана полянка близо до потока, който обаче само се чува закрит от гъста растителност. В сянката на единственото дърво спи човек - облегнал се на не по-малка от неговата възглавница и нахлупил над очите си шапка. Вълк спира полуизлязъл на полянката и тъкмо обмисля как да се натрапи най-любезно, когато:
- Здравей, Но Щен Вълк - поздравява човекът леко отхлупвайки шапката от едното си око - Пълнолунието ли?
- Ъхъм - изхъмква Вълк, чак сега познал събеседника си - Може ли?
- Разбира се, заповядай - усмихва се човекът и потупва мястото до себе си.
Вълкът разполага възглавницата си на оказаното място, ступва я и полага морната си глава на нея. Човекът го погалва леко между ушите, прошепва тихичко "Не си сам" и после отново нахлупва шапката на физиономията си, няколко минутки по-късно Но Щен Вълк вече блажено спи.

През нощите на Пълнолунието вълците не спят, защото имат задачата да пазят да не премине нещо нежелано през отворения портал на Луната, а с воя си съобщават на останалите си събратя - "Не си сам". Това го зная от достоверен източник, каза ми го моят учител Ръмжачът, който пък е вълк и би трябвало да ги разбира тия работи.
Точно за това, след като Но Щен Вълк се настани до мен го погалих със съчувствие между ушите, прошепнах му "Не си сам" и го оставих да спи, защото много добре познавам неприятното усещане, когато "дневните" не те оставят на мира, за да се наспиш. После нахлупих отново шапката над очите си и продължих дремката си.