2 dic 2014, 20:38

До моето по-младо аз 

  Prosa » Cartas
1219 0 0
2 мин за четене

Здравей, мое 16 годишно аз!

      Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.

Пиша ти за да ти кажа няколко неща!

       Първо! Това момче ВЪОБЩЕ не е за теб! Ти ще го видиш съвсем скоро, но ти заслужаваш повече! Избирай ги внимателно, защото в един момент ще намериш бащата на детето ти! Научи се да се цениш и да преценяш хората около себе си! След много блъсканици и сълзи ще го направиш, сигурна съм! Ще се наложи да прецениш и приятелите си. Малко са тези, които остават в дома на сърцето ти завинаги, но пък са истински.

       Ще срещнеш истинската си любов. А после ще се научиш да живееш без нея. Трудно ще е . Много! Ама ще се наложи. Ако искаш да запазиш себе си, усмивката си, сърцето си. Дай го на някой друг, но го прецени правилно! От сълзи няма смисъл. Наистина всичко тече толкова бързо, че дори няма да се усетиш кога е станало догодина. Наред със всички свои загуби, ти трябва да продължиш да печелиш! Защото само това е начина да продължиш напред. Научава ме се да живеем със загуби и печалби!  Ще се убедиш сама, въпреки че всеки ти повтаря че трябва да се учим от грешките на хората! Ами не, ние с теб сами трябва да се убедим кое е правилно, кое не! Кое си заслужава и кое трябва да подминем!

     Ще се убедиш, че гимназията не е чак толкова лошо място и родителите не ти мислят злото. Всичко си идва по реда си и  е с цел да ни научи на нещо. Някак си да избягаш от лекция никога няма да стане толкова страхотно преживяване, сравнявай ги с бягство от час по психология. А родителите ти – всичко е с цел, да те вкарат в правия път. Защото и ти самата усещаш е леко почваш да поддаваш на завоите. Ще си поемеш пътя спокойно. И някак си тези твой минидрами в момента ще ти се струват смешни, когато на дневен ред дойдат сериозните неща. Ще видиш, че наистина малките неща правят живота красив, защото няма време да се чакат глобалните събития.  Плановете ти ще се провалят, приоритетите също. Но така ще видиш за какво има смисъл да се бори човек!  Ще се научиш да се наслаждаваш на живота, на красотите му, понякога и на мъката в него. Защото те те правят човека който ще станеш. Независимо дали на 16, 26 или 56. Важното е да му се отдадем и да правим това, което искаме. Защото никой няма да ни даде пропуснатото.

      Целта на всичко е като погледнем назад, да се усмихнем и да ни облее едно тихо задоволство, че сме имали възможност да изживеем всичко това! И да знаем, че най – доброто предстои! 

© Зорница Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??