Помниш ли 24.01.2015 г.? Часът беше 21. Тъкмо беше спряло да вали, влагата се провираше навсякъде, но не беше толкова студено.

Мястото беше пейка в близкия парк, точно срещу чешмичката. Седнахме с теб, прекалено разстроени от всичко случило ни се, аз бях изнервена, а ти стресиран. Аз търсех теб, за да намеря опората, която винаги съм откривала, а ти търсеше мен, за да ми кажеш, че това е последното ни виждане. Е, нямаше сили да ми го кажеш, но аз нацелих от първия път. 

Болеше ни... мен още ме боли. Защото загубих най-добрия си приятел... и не само, но основно загубих него. Боли, защото сега на всяко нещо си забранявам да си казвам: "Трябва да му го покажа" или "Какво ли ще си помисли". Боли, защото няма вече на кого да се оплача, да се доверя така, да помоля за съвет или просто някой, който да стои и да ме слуша с интерес. Боли, но се справям. 

Майната му на секса, майната ù на тръпката и на страстта! Те се намират. Дори любовта се намира, пак ще съм обичана, повече дори. Но Твоето разбиране, Твоето приятелство, Твоето "Как си" ми липсва и ще ми липсва. Ти, човекът, който ме научи на толкова много. Единственият, пред когото съм била на сто процента себе си, пред когото съм казвала абсолютно всичко, без да се притеснявам, без да се срамувам. 

Беше "моята Коала" и си оставаш в сърцето ми, без значение кой друг ще приюти то.
Бъдещето е неизвестно, времето ни доказа колко непредсказуемо може да е и как трябва да очакваме неочакваното. 

Ако някога се спреш и  прочетеш това, и случайно се познаеш, коало моя, знай, че онова, което никога не посмях да ти го кажа, но и двамата го знаехме, още важи. Примирена съм, продължила съм, дори съм влюбена в друг, но Ти си оставаш Ти! 
Казвам ти неизреченото, коалке, отново нямам сили, нямам смелост дори да го изпиша... А думите са само две, толкова прости. Но за човек, който никога не ги е казвал и никога не ги е чувал, те са онези съкровени думи, които никой смъртен не е достоен да изрече, още по-малко да чуе. Те се чувстват, нали? 
Благодаря за всичко, дано животът ни дари с щастие, дано се срещнем пак! 
Донякога :)