Помниш ли 24.01.2015 г.? Часът беше 21. Тъкмо беше спряло да вали, влагата се провираше навсякъде, но не беше толкова студено.
Мястото беше пейка в близкия парк, точно срещу чешмичката. Седнахме с теб, прекалено разстроени от всичко случило ни се, аз бях изнервена, а ти стресиран. Аз търсех теб, за да намеря опората, която винаги съм откривала, а ти търсеше мен, за да ми кажеш, че това е последното ни виждане. Е, нямаше сили да ми го кажеш, но аз нацелих от първия път.
Болеше ни... мен още ме боли. Защото загубих най-добрия си приятел... и не само, но основно загубих него. Боли, защото сега на всяко нещо си забранявам да си казвам: "Трябва да му го покажа" или "Какво ли ще си помисли". Боли, защото няма вече на кого да се оплача, да се доверя така, да помоля за съвет или просто някой, който да стои и да ме слуша с интерес. Боли, но се справям.
Майната му на секса, майната ù на тръпката и на страстта! Те се намират. Дори любовта се намира, пак ще съм обичана, повече дори. Но Твоето разб ...