18 may 2008, 19:01

До следващия празник

  Prosa » Relatos
1K 0 1
2 мин за четене

                            До следващия празник

                                                                     

          Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите  улици.  Природата се съживяваше  за нов живот.  Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.

      Този ден Калина се събуди много рано с някакво тягосно предчуствие. Не спа добре, сънят й бе  накъсан, неспокоен. Приготовленията за празника  бяха  отнели и последните й сили. Болка и умора пареха цялото й тяло. Не обичаше  да се излежава в топлата постеля, затова стана, отвори прозореца  и леко потръпна, когато усети приятния полъх на свежия ветрец и галещите лъчи на слънцето. Ведрото утро повиши настроението й. От дни сърцето й тръпнеше в напрегнато очакване и само часове я деляха от предстоящата среща.

       Като хубав сън бе отминала младостта й. С обич и грижи  бяха изпълнени дните й, но и болката не я пропусна. В началото на демократичните промени от неизлечима болест почина съпругът й. С много лишения и труд, успя да отгледа и възпита малката си дъщеричка Ивана. Силна болка сви сърцето й  при спомена за абитуриентския бал на Ивана. Нямаше пари да изпрати единственото и най-скъпо чедо! Намериха се добри хора! Хвала им!

    Ивана сега работеше като компютърен специалист в преуспяваща фирма, далеч от родния си град. Преди дни се обади по телефона, че ще си дойде за празниците. Не се бяха виждали от година, само по телефона се чуваха.    

   Телефонен звън  я накара да изтръпне. Беше Ивана. Служебни дела налагали да остане във фирмата, но... при първа възможност ще си дойде, за да се видят. Усети, че не й достига въздух. Не можеше дори да заплаче.   Силен гръм проехтя в тишината и я извади от обхваналото я вцепенение. Погледна към безлюдната улица. Тъмни облаци бяха покрили небето. Заваля пороен дъжд. Едрите струйки, които се стичаха по прозореца, сякаш искаха да отмият мъката, събрана в майчината душа. Калина се сви, стана й студено, но нямаше упрек в погледа й.  Може би наистина се налага...  В  очите й едва забележимо просветна искрица надежда.  

         Надежда до следващия празник!

 

 

 

 

                                                                                    Пенка Обновенска, гр. Плевен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...