До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много рано с някакво тягосно предчуствие. Не спа добре, сънят й бе накъсан, неспокоен. Приготовленията за празника бяха отнели и последните й сили. Болка и умора пареха цялото й тяло. Не обичаше да се излежава в топлата постеля, затова стана, отвори прозореца и леко потръпна, когато усети приятния полъх на свежия ветрец и галещите лъчи на слънцето. Ведрото утро повиши настроението й. От дни сърцето й тръпнеше в напрегнато очакване и само часове я деляха от предстоящата среща.
Като хубав сън бе отминала младостта й. С обич и грижи бяха изпълнени дните й, но и болката не я пропусна. В началото на демократичните промени от неизлечима болест почина съпругът й. С много лишения и труд, успя да отгледа и въ ...