(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам Самотата, в която пребиваваме през всичките мигове на клетия си животец тук, на тази земя. Самотата - сянката, от която непрекъснато бягаме все по-навътре в себе си, крием се в тълпата, крещим и вием от страх, страх неописуем и всепоглъщащ. Какво значи да не искаш и за миг да погледнеш в своята душа, да търсиш непрекъснато човешкия допир, да се самолъжеш, че си необходим и са ти необходими? Зная аз – бягаш ти, лекокрили, бягаш от ужаса да погледнеш в себе си и да прочетеш там единствената дума - САМ. Да, приятели и врагове мои, знам, треперите от озъбената усмивка, от дивия кикот на Самотата във вас, ...