31 jul 2010, 13:45

До всички адреси /3/ 

  Prosa
1284 1 0
1 мин за четене
Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам Смъртта, която идва неумолимо и дългоочаквано и слага най-естествен край на всички планове, мечти, страдания и надежди. Ах, как всички се страхуват от Смъртта! И защо, ненаситници, бягате от нея?! Рисувате я стара, грозна и жестока. Така и трябва да я рисуват страхливците. Много искат те да останат още малко тук, на тази земя, където всичко им е така познато, свое... Всички мислят, че имат още нещо за вършене, че още са потребни. Още малко, а? Защото, ако преминем в отвъдното, ще загубим - връзките, деня и нощта, обичта (а имали ли сме я), удобното (ли?) си тяло... Колко сълзи са пролети пред ужаса от Смъртта! Н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радинчо Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??