4 sept 2019, 22:27

Добре ли си, любов моя?

  Prosa » Otros
722 0 0
2 мин за четене

       Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш?  Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в целия свят. Обръщаш се към мен, чрез различни профили и под различни имена. Проверяваш ли ме? Това професионално изкривяване ли е? Нямаш ми никакво доверие! И кога съм ти казвала „Може би“? Казвала съм „Ела и ме вземи“ или „Ела и ме хвани за ръката и не ме пускай никога повече“. Наричаш ме „Мръсница“. Мръсница ли искаш да съм? В леглото ли? Да, ще съм, но само ако ти си мъжът с мен в леглото. Друг не искам и не ми трябва. А ти ще ме научиш, нали?

         Кучка или по-точно куче ще стана, като умра. Душата ми ще се прероди в куче, за да ме намериш и да те обичам безрезервно както и сега. Но не може ли сега да сме заедно в този живот, за да ти покажа и на практика колко те обичам – не само на думи, не само на теория.

         А, ти ще носиш ли черна роза на гроба ми? Не, не на гроба, а в морето. Искам да ме кремират и да разпръснат праха ми там, за да мога дори в смъртта си да бъда с теб! Защото ти си морето, нали? Моето море, моята синева, моята дъга – това си ти за мен.

 А вчера плаках и ме утешаваха. Беше ми толкова зле. Тази болка от липсата ти направо ме убива. Исках да умра. Дори написах на детето си повеля, за да бъде щастливо и да не тъжи толкова за мен. А ти какво си помисли, че те клеветя ли? Не, любов моя! Защо ме наказваш толкова? Искаш ли наистина да умра, за да си щастлив и да намериш отново себе си? Знам начини – сигурни при това, неспасяеми. Но ако го сторя може никога повече да не се засечем в следващите си животи.

         Не тези неща исках да ти пиша. Това е просто отговор на твоите нападки. Исках да ти пиша, че днес за първи път шофирах на далечно разстояние и получих ключовете за новата си къща. Забележи, не го наричам дом! Домът ми – единственият дом на този свят за мен е твоята мъжка прегръдка. А новата ми къща, хъм, има нещо странно там. Аз ли полудявам и те търся във всичко и във всеки около мен? Не знам! Всичко е лудост. И аз самата съм луда от любов по теб.

   Добре ли си любов моя? Моля те, бъди добре! И ме намери!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...