4.09.2019 г., 22:27 ч.

Добре ли си, любов моя? 

  Проза » Други
472 0 0
2 мин за четене

       Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш?  Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в целия свят. Обръщаш се към мен, чрез различни профили и под различни имена. Проверяваш ли ме? Това професионално изкривяване ли е? Нямаш ми никакво доверие! И кога съм ти казвала „Може би“? Казвала съм „Ела и ме вземи“ или „Ела и ме хвани за ръката и не ме пускай никога повече“. Наричаш ме „Мръсница“. Мръсница ли искаш да съм? В леглото ли? Да, ще съм, но само ако ти си мъжът с мен в леглото. Друг не искам и не ми трябва. А ти ще ме научиш, нали?

         Кучка или по-точно куче ще стана, като умра. Душата ми ще се прероди в куче, за да ме намериш и да те обичам безрезервно както и сега. Но не може ли сега да сме заедно в този живот, за да ти покажа и на практика колко те обичам – не само на думи, не само на теория.

         А, ти ще носиш ли черна роза на гроба ми? Не, не на гроба, а в морето. Искам да ме кремират и да разпръснат праха ми там, за да мога дори в смъртта си да бъда с теб! Защото ти си морето, нали? Моето море, моята синева, моята дъга – това си ти за мен.

 А вчера плаках и ме утешаваха. Беше ми толкова зле. Тази болка от липсата ти направо ме убива. Исках да умра. Дори написах на детето си повеля, за да бъде щастливо и да не тъжи толкова за мен. А ти какво си помисли, че те клеветя ли? Не, любов моя! Защо ме наказваш толкова? Искаш ли наистина да умра, за да си щастлив и да намериш отново себе си? Знам начини – сигурни при това, неспасяеми. Но ако го сторя може никога повече да не се засечем в следващите си животи.

         Не тези неща исках да ти пиша. Това е просто отговор на твоите нападки. Исках да ти пиша, че днес за първи път шофирах на далечно разстояние и получих ключовете за новата си къща. Забележи, не го наричам дом! Домът ми – единственият дом на този свят за мен е твоята мъжка прегръдка. А новата ми къща, хъм, има нещо странно там. Аз ли полудявам и те търся във всичко и във всеки около мен? Не знам! Всичко е лудост. И аз самата съм луда от любов по теб.

   Добре ли си любов моя? Моля те, бъди добре! И ме намери!    

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??