Добре ли съм?

Добре ли съм, мили мой? Защото се усмихвам насила, понеже вътрешно съм цялата разкъсана и ограбена. Защото в очите ми виждаш блясъка, но в душата ми той отдавна е изгаснал, намокрен от сълзите ми.

Добре ли съм? Защото се смея и излизам, и уж живея, а нямам никакво желание за това? Защото се опитвам да бъда щастлива, да грея, да летя от радост, но не мога да се почувствам така, не ми се получава.

Добре ли съм? Защото придавам тази фалшивост върху лицето си, за да не ме питат хората - ''Какво ти е?''. За да не задават излишни въпроси, на които не мога да отговоря. За да не ровят в историята ми. История, в която сама на себе си си сложих окови.

Добре ли съм, мили мой? Защото вървя върху черната пепел и пак го намирам за романтично. Защото стъпвам по натрошени стъкла и осъзнавам, че болката, която изпитвам, я познавам. Свикнала съм с нея и разбирам, че още мога да издържа и още толкова път мога да извървя. Защото съм в един триъгълен лабиринт с безброй пътеки, лъжи, изходи, отговори и въпроси. И виждам, че е грешно. Не е правилно да крача по тези стръмни пътища, но ми харесва.

Кажи ми, мили мой- Добре ли съм? Защото дори да бъда много сломена и тъжна, аз пак ще твърдя обратното. Успявам ли да се излъжа, че съм наивна и щастлива? Успявам ли да те излъжа, че вярвам на всичко и че не зная нищо? Успявам ли да те излъжа, че не плача всяка нощ, понеже всеки ден вървя с усмивка? Успявам ли да те излъжа, любов единствена? Този, на когото винаги съм искала да казвам истината. Този, на когото най-много съм вярвала. Този, на когото доверих сърцето си. Истината е една. Всичко зная. Искаше ми се да не го бях разбрала никога. Искаше ми се да си живеех в лъжи, но така се случи. Сега това, което съм разбрала, ме унищожава бавно всеки ден. Още не мога да го приема.

Кажи ми, мили мой - Кога ще ме измъкнеш от този лабиринт, защото ъглите са три и се заключват. Заключват пътя и пътеките и всички изходи по него. Но ако точките са две, само аз и ти, пред нас ще се отворят вратичките.

Кажи ми, мили мой - Добре ли се чувстваш, докато в мене всичко е разбито и кърви? Докато те гледам в очите и твърдя, че нищо ми няма, че съм щастлива, а същевременно болката вътре в мен да ме руши?

Добре ли си, мили мой, когато аз страдам? Кога ръката ми наистина ще хванеш? Кога ще ме изведеш от този лабиринт? Кога ще ми покажеш, каквото ми бе обещал... Кога ще ми покажеш какво е Любовта?