Добре ли съм, мили мой? Защото се усмихвам насила, понеже вътрешно съм цялата разкъсана и ограбена. Защото в очите ми виждаш блясъка, но в душата ми той отдавна е изгаснал, намокрен от сълзите ми.
Добре ли съм? Защото се смея и излизам, и уж живея, а нямам никакво желание за това? Защото се опитвам да бъда щастлива, да грея, да летя от радост, но не мога да се почувствам така, не ми се получава.
Добре ли съм? Защото придавам тази фалшивост върху лицето си, за да не ме питат хората - ''Какво ти е?''. За да не задават излишни въпроси, на които не мога да отговоря. За да не ровят в историята ми. История, в която сама на себе си си сложих окови.
Добре ли съм, мили мой? Защото вървя върху черната пепел и пак го намирам за романтично. Защото стъпвам по натрошени стъкла и осъзнавам, че болката, която изпитвам, я познавам. Свикнала съм с нея и разбирам, че още мога да издържа и още толкова път мога да извървя. Защото съм в един триъгълен лабиринт с безброй пътеки, лъжи, изходи, отговори и въпр ...