–Госпожо, изморихме се.
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас.
Оказа се, че след около 20 дена изтърпява наказанието си Добри – средно висок циганин от бургуджиите. Той имаше големи кафяви очи, матово лице и правилни черти. Беше добродушен и обикновено той чистеше класната стая.
–Има ли къде да отидеш? – попитах напосоки.
–И да, и не. Имам малка къща, там е жена ми с трите деца. Но…там не мога да се върна?
–Как така? Това са децата ти и жена ти!
Намесиха се и други от класа, които поясниха, че няма нито едно негово дете.Загледах го учудено.
–Госпожо, бях много беден – започна неуверено разказа си Добри. Само къщичката ми остана от родителите. При нас булките се купуват, такъв е обичаят. Нямах пари. Тогава срещнах Цвета. Много е красива, бяла е, не е мургава като мене. Само че вече имаше две деца и чакаше трето. Родителите ѝ гледаха как да се отърват от нея и децата, трудно им беше да ги издържат, затова бяха благосклонни.
–И за колко ти я дадоха?
Тук се намесиха другите:
–Госпожо, за пет бири и три щафети салам – те вече знаеха историята.
Добри потвърди, като кимна с глава.
Не знаех какво да кажа. Стана ми мъчно, макар че всички се смееха.
–А тя харесваше ли те?
–Цвета много се зарадва. Аз съм по-голям с десет години, но тя се привърза към мене. Обичаше ме по свой начин. Децата също ме харесваха. Добре си живеехме, по това време имах работа. Не беше голяма заплатата, но имаше за прехраната. Но после сгреших, помогнах на един приятел да прекара крадено желязо и така загубих работата си. След това започнах да крада. Децата нямаше какво да ядат, а никъде не ме искаха на работа. И така стигнах до затвора…
–А защо не искаш да се върнеш при Цвета?
–Разбрах, че е станала наркоманка, а от това няма оправяне.Ходела с мъже за пари, за да издържа децата, и посегнала към дрогата… Ще ѝ оставя къщата, а аз ще търся някакво препитание.
Започнаха да му дават съвети да отиде в чужбина. Там ще си намери работа и няма да краде.
Добри замълча. След малко добави:
–Госпожо, страхувам се да започна наново. Много се страхувам какво ще правя, когато ме освободят от затвора. Нямам близки.
Говореше искрено. От опит знам, че най-трудно е да започнеш отново, когато старото е разрушено, а новото е неясно. Но човек не трябва да се отказва, трябва да се бори за един по-добър и достоен живот.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados