Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му дроб бе станала господар на тялото му, не позволявайки той да стане и да потърси помощ. Уличката беше безлюдна, за което кървящият чернокос млад мъж със лешниково кафяви очи и скъп костюм можеше да благодари на късмета си. Нямаше да благодари на Бога, тъй като той изгуби вярата си в него преди 1 час, докато бягаше (от своя Лексус), зашеметен от шока. Сетивата на счетоводителя на клона на „Блекууд петролиум” в Глазгоу започнаха да изгасват и събитията от предишните два часа започнаха да се прожектират в ума му.
Докато беше в бара „Дяволско желание”, място, което впрочем повечето хора намираха за меко казано неморално. Счетоводителят обаче не се притесняваше за мнението на хората тази нощ, той ...