Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече такива. Боляло ни е, били сме щастливи. Трябвало е да опитаме от всичко. Сега отново искаме да опитаме от всичко, но по различен начин. Една шепа дни и хоп – дори сънищата вече носят различно значение.

Дали избягвайки нещо ставаме по-силни, или ни прави по-слаби. Трудно е да се каже. Обикновено е признак на слабост, но аз бих казал, че е въпрос на гледна точка, защото колкото и изтъркано да звучи, важното е не как можеш да стоиш непоклатим, а как можеш да ставаш, след като си паднал оттам.

Макар и с грешните думи, понякога казваме правилните неща. Друг път с правилните думи казваме грешни неща. А това ще се получи, ако сме изгубили връзката помежду си. Интерпретацията е едно мнооого опасно средство. С нея можем да погубим както другите, така и себе си, тъй като трябва да внимаваме какво си пожелаваме, че има шанс да се случи.

Всяка грешка може да бъде простена, но не и забравена. Всичко казано може да бъде чуто, но понякога не и забравено. Всичко написано остава и чака да бъде препрочетено....

Добро утро, Колумб.