Докосване ( Из "Откровено за лудостта")
Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на съзнанието си и ги оставям да заблудят усещането ми за преходност...
Усещам как своеволията на сивкавите проявления на настоящето са оставили отпечатък върху докосването... търсещо е, като завихрящ се зов за помощ, като непреодоляна носталгия и примирие с неумолимия ход на слънцето на запад...
Плачеш. Сълзите ти са стихията на несъвършенството, което незнайно защо от малки ни втълпяват да преодоляваме...
Господи! Аз съм си хубава и с тази си премяна! Прегърбената ми осанка е красива! Опадалата ми коса е красива! Остаряващото ми тяло е красиво и бръчките около очите ми и те са красиви!
... и ръцете ми са красиви! Чуваш ли? Творят съвършенството в теб и го въплътяват във всяка неизказана дума, неизсвирена нота и недопита глътка страст...
27.06.08
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
О не..нямам думи за това прекрасно написано...незнам как да го нарека...?Впечатлен съм и много ми въздейства.Откривам оригинални мисли преплетени с толкова много истина.Поздравления
!!! -
"Усещам как своеволията на сивкавите проявления на настоящето са оставили отпечатък върху докосването..."
Може би точно сивото е причината за търснето, което всъщност предхожда докосването. "...като зов за помощ..." - с тези думички си казала всичко... -
"Какво е любов?
Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години: "Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
”Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.”
Ребека - 8 години."
Децата често разбират по-добре от възрастните какво е любов. -
А може би усещането за преходност ражда усещането за несъвършенство, въпреки че си мисля, че точно преходността съгражда съвършеното в нас...именно ясното ни съзнание от началото ни за предстоящия ни край.Ако бяхме вечни щяхме ли да съумеем да се съхраним съвършени?
Благодаря ти, Бети, размисляш ме. И пак усещам, че сме на една вълна.
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
--------------------------------------------------
Но въпреки това е.... СТРАХОТНО!!!! Комплименти!