28 jun 2008, 18:31

Докосване ( Из "Откровено за лудостта") 

  Prosa
1023 0 5
1 мин за четене
Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на съзнанието си и ги оставям да заблудят усещането ми за преходност...
Усещам как своеволията на сивкавите проявления на настоящето са оставили отпечатък върху докосването... търсещо е, като завихрящ се зов за помощ, като непреодоляна носталгия и примирие с неумолимия ход на слънцето на запад...
Плачеш. Сълзите ти са стихията на несъвършенството, което незнайно защо от малки ни втълпяват да преодоляваме...
Господи! Аз съм си хубава и с тази си премяна! Прегърбената ми осанка е красива! Опадалата ми коса е красива! Остаряващото ми тяло е красиво и бръчките около очите ми и те са красиви!
... и ръцете ми са красиви! Чуваш ли? Творят съвършенството в теб и го въплътяват във всяка неизказана дума, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??