– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешение, не помниш ли? На това острие не му е там мястото, притесняваш ме като го държиш така.
– Аз ли те притеснявам? Аз? Марионетката? Безволевата кукла на конци? Това се нарича изопачаване. Манипулация. Долна и гнусна лъжа! Не се опитвай! Ще го направя!
– Леополд, с теб стигнахме толкова далеч. На крачка сме от феноменален успех. Нима ще се откажеш на финала?
– Върни я! На мига! Не ме интересува как, просто я извикай!
– Не мога, Лео. Ти самият я изпрати в небитието. По своя собствена воля. Направи го, за да живееш. А тя искаше точно това, нали? Тя те закле да живееш.
– Но не без нея! Тя ми обеща! До края!
– Това е краят, Лео! Точно тук! Престани да се вдетиняваш и да отричаш очевидното!
– Ще т ...