Дом на злото 13

Дом на злото 13 (+18)

25.

Сам усети как Мел започна да трепери в прегръдката му, и още по-силно я притисна към себе си. Точно сега нямаха нужда от пристъпи на паника, а от решение и действия.

- Сега не прави глупости, моля те. Искам да се стегнеш и да ме слушаш - по движенията на тялото й разбра, че вече се е стегнала и мигът за безсмислени действия вече е отшумял - Сега аз ще те целуна, Мел, но да не се разиграеш - усети, че се усмихва и благодари без думи, че шегата му успя да разчупи напрежението - Искам да ме прегърнеш, но така, че без усилие да успея да се освободя от ръцете ти, когато реша да действам. Да импровизираме...

Когато усети, че ръцете й се плъзгат по гърба му, той зарови своите в косата й, и потърси допира на пухкавите й устни. В същото време с добре премерени движения се настани така, че да има ударен старт. Не искаше хлапето да му избяга.

Подозираше, че пак ще се повтори ситуацията със старчето, но поне щеше да покаже на онова нещо, каквото и да бе то, че приема предизвикателството, и най-вече, твърдо отказва да играе ролята на обречена на заколение жертва! И в един миг просто се изтреля, към детето.

26.

То дори не се опита да избяга, нито пък оказа и следа от съпротива. Гледайки лицето на момчето, което сигурно бе на около 10 години, Сам изпита нещо, като погнуса към себе си, но когато срешна погледа му, този нелеп миг веднага отлетя. В тях гореше нажежено море от омраза, а в същото време, струеше и огромно презрение.

- Чувстваш ли се герой, Сам - хрипливият глас нямаше нищо общо с тялото, дало му живот. Звучеше абсолютно нечовешки и много, много древно - Чувстваш ли се голям, голям герой, Сам? И сигурно ти се ще да изчукаш момичето, а и защо не?... Големият герой заслужава едно яко ебане, не мислиш ли? И яка свирка, и...

- Какво си ти?

- А ти какво си, нищожество? Отговори ми, и ще помисля за възможността да ти отговоря... докато те изяждам...

Сам почувства, че е на ръба да загуби контрол, и да се нахвърли с цялата, цялата си сила на тялото в ръцете му, а не то бе негов противник. Детето бе жертва точно като него в тази момент, не трябваше да го забравя.

- Искаш ли да ме убиеш, Сам? Размажи ме, сега съм в ръцете ти! Убий ме, Сам, убий ме, убий ме, Сам...

- Сам, спри се - женският вик го върна към действителността и той с погнуса видя, как дланите му стискат хиловия врат на хлапето - Не му позволявай да те манипулира! Използва омразата и гневът, натрупани в теб за своите игри. Бори се, Сам...

- Вече съм добре, Мел - гласът му прозвуча пълен с умора и страх от това, което можеше да се случи. Ръцете отпуснаха хватката си и изтласкаха детето към храстите - изчезвай от тук.

- Страхливец - звукът на думата го зашлеви, като бич - мъж под чехъл си, а имаше такъв потенциал... 

- Казах ти да изчезваш.

- Това ли каза, маймуно. Е, аз имам други планове...

Изведнъж детето прелетя с невероятна скорост покрай тях и докато реагират, вече държеше забравената и от двамата, в момента, брадва.

- Аз имам други планове... детеубиецо...

Още докато то казваше това, Сам вече летеше към момчето, но закъсня - насочена от слабите му ръце, но въпреки това, с невероятна сила, стоманеното острие потъна в главата му. Кръвта, премесена с мозък, изригна като гейзер от детската глава, но устата продължаваше да говори.

- Ти ме уби, Сам, ти и твоята недоклатена курва, а утре... имах рожден ден...

Детето падна пред двамата и гласът най-накрая вече го нямаше. Но продължаваше да ехти в ушите им...

13.05.2025.

___

Следва продължение. 

_____