Домашен естрагон
Домашен есграон
Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини това ставаше често и съседите разбираха, че Спиридон се прибира по псувните , които ръсеше на всеки етаж, докато си почива...Обект на тях беше не само ЧЕЗ, че спира тока, но и си припомняше минали събития, като не щадеше “обектите” на гнева му.
- Освен тока, ами да спират и водата, че да види Петрова над мене как ще се къпе всяка късна вечер и, като шурти водата не прави сметка, че отдолу спи жив човек! А Иванова от долния етаж денонощно има пране на балкона и не, че ми пречи, ама се чудя на цяла казарма ли пере дрехите или се “изпускат” и деца и възрастни, та толкова се преобличат! Ама има кой да е виновен за това! Държавата! Пуснала тръбата да тече и всеки ползва колкото иска! Я, Христова, сама жена с дете, ама докарана по еропейски и все на високи токчета ходи! Това да не е от заплатата й само?! Ами Сербезови!?
Тук обикновено казваше най- цветната си псувня, засягаща и жените от международен мащаб! Как “ошушкват” на мъжете и джобовете и душата! Затова те ходели немили- недраги по чужди жени, независимо, че били с едни и същи дрехи, миришещи на конска урина...А собствените… все накипрени с нови дрехи, чужди парфюми, но не знаели едно “здравей” или “добър ден” да му кажат на него, Спиридон! А той е учил стенография и латински някога и още помни няколкото пословици като “Дум спиро сперо”/ Докато дишам се надявам/, “Амор омниа винцит”/Любовта побеждава всичко/ и знае къде да ги употребява! Ама като е толкова лъскава Сербезова, знае ли стенографските сигли?! Чешеше си езика той, когато говореше насаме, но инъче беше страхлив да “влиза в бой” директно! Докато...една сутрин рано възникна истински скандал на стълбището, по сила равна на торнадо, което помита всичко!
Видял Спиридон през шпионката , че Петрова излиза за работа, но не сама, а с мъж! Той забравил, че още е по пижама и завихрил скандала! Нахвърлил се с думите, че тук живеят порядъчни хора и деца и се възмущават да гледат как някой си “развява байрака”, ама кой да го накаже?...Излязоха и други хора, взеха думата- едни “за”, други “против”! Вече не се знаеше кой е виновния, караха се помежду си! А Спиридон си беше влязъл...да си доспи!
На провежданите трудови съботници, той не излизаше.Стоеше на балкона и отбелязваше кой присъства и кой не, та пак одумваше: “Как ще излезе Костурков, като още не е прегледал новините от Долна Замбия, нито си е попълнил бюлетина за смъртните случаи днес от Ковид? А Петрова, нали трябва първо да “нахрани” коня, който се вихри денонощно в жилището над него ! Веднъж отиде да я попита може ли да “погали” този кон, а тя , ако можеше с поглед да се убива, имаше го”! Дори не разбра колко деликатен беше Спиридон, но явно чафка е изпила мозъка й!
В миг забравяше, че беше инкогнито горе и се провикваше:”Никифоров, извади ръце от джобовете и хвани лопатата, че пусна корени!...”Иванова, то не е като да переш само, за да си чиста, ами и да пазиш трябва, а хей ,там виждам стария ти тиган дето си го метнала през балкона!...И така “разговаряше” с всички, които се трудеха отговорно. А, когато се прибирахме от работа и го виждахме на прозореца, безжизнено вперил поглед, си казвахме “БИдохме отметнати! За него въобще никой не знаеше нищо- нито какво работи, нито защо живее сам...
Една привечер го докараха с линейка. Колкото и да бяха оплюти от него, хората, които в момента бяха на пейките пред входа се спуснаха да помагат или да го окуражат за“преживяното” макар че никой не подозираше какво е...Имаше вид на умряла скумрия, а от него лъхаше на доктор. Едни гадаеха, че се е сбил в трамвая или на тема “защо си без маска?” или “какво се натискате, още малко и ще си легнете”...Други допускаха, че е “преял” от разни рекламн подавки в магазините и нещо може да е било не съвсем прясно...Истината беше, че човекът се залежа! За кратко, но когато го попитаха по телефона един двама съседи има ли нужда от нещо,а той ги наруга, че не прилича на оня хленчещ съсед Касабов, дето все иска да му опростят входските. Ще му мине като на кутре! И го забравиха! Докато един ден...не се разнесе страшна воня. До сега не бях се сблъсквала с такава и не подозирах , че е на “умряло”! И, както беше горещина и , както бяха минали десетина дни от изчезването му от хоризонта и, като взе да мирише и манджата ни вкъщи, комисия отиде с ключар да види ситуацията! Спиридон лежеше на пода в зловеща поза! За пръв път “погледът” му не беше ехиден и злобен, а някак ироничен, какво ли си е мислел преди края? Излязохме бързо, за да се погрижим за нещата по подобаващ ред! Да се изнесе от тук и да се хигиенизира жилището професионално. Да се прегледат документите му и се потърсят роднини или близки, които ще го погребат и наследят...След първия шок от видяното, когато отидох пак с комисия, ме смая гледката, на която не обърнахме внимание първия път! В единствената стая мебелите бяха секции с рафтове, по които нямаше нормалните украсителни вещи- вазички, статуетки, някои предмети- реликви и т.н. ,а много класьори, като в канцелария! Какво ли има толкова в тях за един обикновен човек? Вероятно сметки, документации, или неща които трябваха, за да установим контакт с близки…
Когато отворих първия, на който пишеше 2000 година и...онемях! Вътре имаше меки папки и всяка надписана: Иванова, Петрова, Христови, Сербезови и т.н.! Досиета! Това бяха досиета, но с колко “материал” и от къде го е взел?! Реших да отворя моето! И не можех да повярвам на очите си! За събитията, които са минали през живота ми, аз си имам мой неприкосновен дневник, затова не помня датите. А тук имаше всичко по дати:
- пътуване в чужбина- на едикоя дата пътувала за Париж с куфар старомоден, а не с дръжка и дамска чанта, бая голяма, вероятно за ръчен багаж. Върнала се- едикога – плюс с още един сак! Вероятно подаръците, ама откъде толкова пари?…
На друга дата- за Прага- пак същите подробности. И същия въпрос с притурка- поне да беше донесла по нещо на всеки от входа, а то и един бонбон нямаше…
За същата година наистина два пъти бях ходила в чужбина и вероятно имах папки и в класьорите за години назад, че там също имаше изобилие от пътувания и за няколкото от тях “знаеше”, че имам сестра, която живееше в Париж, затова там бяха най- честите пътувания…
- пазаруване от насрещния “Фантастико”. Беше отбелязал, че всеки ден го правя, големи торби донасям и какво толкова пазарувам, това са пари! Това не е храна за сам човек, трябва да провери, но нямаше информация дали го е направил, защото аз бях председател на входа и май се е въздържал за това...Но тоалетната хартия също бе на прицел, защото аз обичам да се запасявам, когато е на промоция и пакетите са обемн, но не са в торба, та е явно…
- отбелязано беше в “справка” за дрехите, с които съм излизала и по това съдел къде отивам дали на работа, дали на среща или театър, че парфюмът ми бил един и същи, вероятно френски.
- същата година съм се върнала веднъж, официално облечена и с няколко снопа цветя и с толкова луксозни торбички, вероятно подаръци! И “отгадал”. Омъжила съм се! Но скоро оставил бележда, че веднага съм се развела, защото и с един бонбон не съм почерпила, нито халха видял на ръката ми! А аз просто бях празнувала юбилей!
-гостите, които са ме посещавали. Тая справка ме взриви! Аз имах компания от колеги, с които почти всяка седмица правехме сбирки в една колежка с акордеон, китара, софра и всички пеехме.Беше много весело. На мои празници и много рядко при други случаи правехме това в моя дом. Никой от съседите не се сърдеше, защото беше приятно, а някои от тях вземаха дори участие. Това беше само отбелязано като събитие без коментар, но имаше други “наблюдения” за посещението на индивидуалните гости... Имах брат, живеещ в провинцията и често идваше командировка. Къде ще отседне? При сестра си, разбира се? Това беше отбелязвано така: “ ритмично се появяваше тайно един и същи любовник, но никога не носеше цветя. Доста по- хубав и по- млад от нея, но те, такива тихи води, знаят как да ги подбират”. Вече се радвах, че не е жив, можеше да му се случи какво ли не, както ме бе обвзела ярост!...Беше настанал фурор и веки тъсеше своето “досие”! Значи ние живеехме вече тридесет години в блока и класьорите трябваше да са толкова, а вътре папките за живущите бяха по 32, колкото са апартаментите..Как са могли да послужат при нужда тия досиета и на НАП и на СДВР! Реши се всеки да си получи своето, за да не станат злоупотреби...Като си задавахме въпроса, имал ли е “сътрудници”, си отговаряхме: “Едва ли, просто е наблюдавал непрекъснато, облагодетелстван от това, че прозорците му гледат към входа и, вместо да контактува с хората, е творял...своя архив! Колко ли би бил полезен ако вършеше това за държавата!? Въпреки това го изпратихме достойно, като даже некролог от входа му издадохме
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Иржи! Много! -
Оправяш се вече, Марги, забелязва се! Имаш ищах за писане, виждам, с твоите неподражаеми есета! И няма да "виеш", чу ли, има какво да ти помогне , особено разказите ми! Не зная какво си чела! Но автобиографичния в 6 части е много подходящ, пълен с хумор и разни други работи! Ще ти помогне!
-
Не съм се оправила, Иржи, но имам някакво подобрение. Та, радвам се, че когато ми иде да вия, ще си до мен, с твоите творби.
-
Съжалявам, Марги, че си била болна, пази се, че и времето е също болно!...Радвам се, че все с нещо съм "помогнала". Дано си се оправила, пожелавам ти го! И не се притеснявай за нищо! А аз си правих операция на окото...Затова не влизах често в сайта близо месец...Вече съм ок! Сега ще пусна нов разказ. И той става за безсънни нощи!
-
Скъпа! Защо не мога да ти пиша на лични? Нали ти писах, че от доста време съм болна? Та, когато прочетох това и доста други твои неща, не можех да спя. Бях зле. Твоите творби ми помогнаха да осъмна. Другите ги харесах само. Това не можеше без коментар!
-
Благодаря ти, Марги, вече е дълбоко архивирано, но винаги е приятно, когато някой ти намери нещо такова!...
-
Е! Това ме уби! За жалост има не малко такива хора. Лишени от личен живот, цапат чуждия!
-
О, Светле, благодаря за мнението, вече забравих кога го публикувах...Аз винаги имам прототип и не само един в едно произведение, а сборно- щипка от тук, щипка оттам и шепичка хумор обезателно, за да е вкусна манджата!...Само тук, ако си прочела коментарите, бях болна, така че можеше и по- добро да е! Но щом ти е направило удоволствие, значи че не е поне за изхвърляне!...Скоро ще видим...
-
Успех, Иржи, направо съм изумена от разказа ти, като подозирам отново истински прототип и нишка, останах без думи. 🙃
-
Благодаря, Шо, Гергана и Таня!Извинявам се за закъснелия отгжовор на първите двама.
-
Успех, мила Иржи!
-
От сърце ти желая успех!👍🏻
-
Благодаря ти, и че само се усмихна и каза две думи! Това е достатъчно! Това ми е третото участие. Първите две са с п награда. Но от скоро пиша проза, та нямам особени претенции....
-
Тоя спиридон сякаш е от контра разузнаването!😃Посмях се на гърба на потърпевшите комшии!🙏🏻Исках да дам глас,но само на два съм имал право...
-
И пак ще кажа,колко е важна подкрепата в даден момент!Благодаря ви Пепи, Таня, Руми, Елка, Мини, Жени, Силвия, Мария, Юри, Надя,Краси, Ники, Сенилга,Георги, Скити, Доче. Бъдете здрави и вдъхновени! На участниците- успех!
-
Радвам се, че си добре Иржи. Отлично разказана история. Успех!
-
Иржи, страхотен разказ!
И знаеш ли, най- важното е, че вече си добре! И ще можеш да ни радваш отново с интересни истории! Умееш го!
От мен имаш топла прегръдка! 💖💖💖 -
Благодаря на всички, които посетиха страницата ми!Нямяте представа какво значение в такъв момент има изразът "Подадена ръка, навреме"Когато мислиш, че вече си умрял, че нямаш сили и реакции за нищо и...се появяват Хората, които са твоето общество, твоите приятели, събуждат те и ти дават от своите сили...Малко е да си благодарен, щастлив си! Това ми участие имаше тая единствена цел- да ме направи толкова жизнена, колкото бях...Гордея се, че го постигнах!
-
Удачи, Иржи!
-
Успех, Иржи!
-
Успех! Колоритен разказ!
-
Важното е, че си се справила, Иржи. Успех!
-
Радвам се, че вече си добре, Иржи и от сърце ти желая успех!
-
Харесвам разказите ти, Иржи.
Не знам защо не ми излиза бутона за гласуване.
Успех ти желая! -
Миличка Иржи, натъжих се, че те е нападнало това чудовище ковид, но ето, че си успяла да го надвиеш! Браво на теб!😘
Браво и за чудесния разказ!👏Не знам ти отстрани дали успяваш да видиш растежа си, но за мен е забележителен, миличка! В първите разкази имаше някаква плахост, сякаш ни показваше написаното от теб като на шега, но това вече го няма и аз усещам как перото ти укрепва и става все по-сигурно! Желая ти успех, Иржи!🤗👍 -
Много се радвам Иржи, че си се излекивала, мен на два пъти ме събря от които первия, щях да си замина от тоя свят, но Слава на Бог , сега съм добре, пожелавам ти здраве и само здраве и нека успехът да е с теб.
-
Благодаря, приятели, не непразна е приказката "Приятел в нужда се познава.. От Коледа до сега бях много болна, без диагноза, или по- скоро "неизбежната" Ковид, с която не бях съгласна, но трябваше да изпия една кошница лекарства за него, при това без физически преглед от лекар, само по телефона се нареждаше...Нямах нито апетит, нито желание за движение...Вкъщи ми се молеха да вляза в сайта, да пусна телевизора, да поговоря по телефона...Желанието беше далече в миналото....А знаех, че щеше да ми е достатъчен един малък жест на съпричастност....Когато придобих желанието да публикувам тоя разказ, всички решиха, че ще живея....Въпреки, че в подобно състояние човек не е качествен, особено за предизвикателство, но думите ви ми вдъхнаха сили, Безкрайно съм ви благодарна....До сега почти не бях боледувала сериозно...Желая на всички участници успех! Ще се постарая да наваксам, макар и по- бавно.
-
Приятно.
-
Поздравления за хубавия разказ, Иржи! Глас с две ръце!
-
Имаш глас и от мен, Иржи! ❤️
-
Хареса ми, достави ми удоволствие! Пожелавам ти успех! Глас от мен!
-
Хубав разказ, Иржи! Успех от мен!
-
Отново си в стихията си, скъпа Иржи, много се радвам да те "видя"! ❤️ Освен, че прочетох с интерес, успя и да ме разсмееш, това си е направо за сценарий на филм. Сърдечно те поздравявам!
-
-
😅 🤣 👍
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
