21 abr 2011, 23:30

Доверие

  Prosa » Otros
1.2K 0 9

 Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да си наранен, а всички, които те обичат. Отброяваш всеки изминал ден с мисълта, че следващият ще е по-добър и че ще намериш човек, на когото да се довериш... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Лефтерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...