Apr 21, 2011, 11:30 PM

Доверие

  Prose » Others
1.2K 0 9

 Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да си наранен, а всички, които те обичат. Отброяваш всеки изминал ден с мисълта, че следващият ще е по-добър и че ще намериш човек, на когото да се довериш... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Лефтерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...