DOWN OT THE CORNER

(“OLDIES” BONUS TRACK)

... Early in the evenin' just about supper time,
Over by the courthouse they're starting to unwind.
Four kids on the corner trying to bring you up.
Willy picks a tune out and he blows it on the harp.

Down On The Corner, out in the street,
Willy and the Poorboys are playin';
Bring a nickel; tap your feet...

Creedence Clearwater Revival

Може би е вярно, когато казват, че навечерието на Коледа е най-тягостното време на годината. Така си мислеше Ралица, докато стоеше притисната в метрото, което с грохот и свистене се носеше по посока на Центъра. Студентите видимо бяха намалели – явно заминали по родните си места доста преди официалното начало на ваканцията. Тя бе от малкото, принудени да останат, защото на другия ден я чакаше страховито контролно по статистика, за което бе учила допреди 20 минути, когато не издържа, навлече якето си и излезе от внезапно останалата празна мърлява стая за трима в студентското общежитие.

Хората около нея изглеждаха безнадеждно уморени – един от работа, друг от предколедно пазаруване, трети от непрестанната поредица празнични бизнес-партита. По лицата им нямаше и следа от радостно очакване, надежда или поне добро настроение. „Сигурно и моето лице изглежда така”, помисли си Ралица.

Слезе на „Сердика” и още на излизане от подлеза забеляза, че е завалял едър, мокър сняг. Дали не бе по-добре да се върне? Размисли за миг, но споменът за миришещата на стар балатум стая с олющени тапети ù беше просто непоносим.

Тръгна бавно по посока на НДК. Светлините на коледната украса мъждукаха пречупени от снега като в окуляра на стар калейдоскоп. Хората се бяха загърнали във връхните си дрехи и никой не поглеждаше към искрящите навсякъде витрини.

За пореден път Ралица с горчивина си мислеше, че този град явно никога няма да стане неин. Тази констатация я изпълваше не само с тъга, но и с нещо като срам. Защо всички други свикваха веднага и се впускаха в безкрайния вихър на купоните и любовта? Защо само тя мислеше за родителите си и малката си сестричка, останали на няколко часа път с автобус в едно подбалканско градче? Защо си спомняше онова момче, в което беше влюбена през почти цялата гимназия, за да разбере малко преди завършването, че междувременно той е сменил 4-5 приятелки? Дали беше безнадеждно старомодна? Провинциална? Или просто глупава?

На кръстовището пред Съдебната палата Ралица внезапно различи сред градския грохот звуците на музика. Весел, енергичен ритъм, който ù беше познат. В самото начало на Витошка, на твърде необичайно място стояха 4 момчета – две китари, бас и ударни, цял рок-състав! Откъде бяха взели ток за уредбата?

Щом светна зелено, Ралица пресече и се насочи право към тях. Момчетата бяха малко по-големи от нея, две от тях с рошави бради, които напомняха с нещо за Дядо Коледа.

Песента свърши и Ралица изръкопляска. Момчетата се поклониха театрално, а вокалът дори ù смигна. Момичето се изчерви, понечи да пусне 50 стотинки в шапката отпред и да продължи към НДК, но тогава, без никакво предупреждение, започна следващото изпълнение. “Down on the Corner” на Creеdence Clearwater Revival. Ралица обожаваше тази песен! Спомни си колко се зарадва, когато я откри в YouTube, как си я пускаше отново и отново, и танцуваше сама пред бюрото с компютъра, чак докато сестричката ù ù се присмя.

Момчетата изпълняваха песента много хубаво или поне така се струваше на Ралица. Ритъмът пулсираше в ушите ù и започваше да наелектризира цялото ù тяло. Краката ù, обути в купени по-миналата година, вече изтъркани, ботушки, започнаха да пристъпват в такт, рисувайки ситна мозайка върху прясно навалелия сняг.

- Танцувай, маце, танцувай! Много си готина! – извика ù басистът през пухкавата си брада.

Няколко минувачи се бяха спрели и се усмихваха. Две момичета запляскаха в такт.

Ралица започна да припява думите, които знаеше толкова добре. В началото тихичко, после все по силно. Силният ù, но мек глас се издигаше над засипана с мокър сняг Витошка като лъча на прожектор, прогонващ мрака.

Вокалът ù помаха с ръка, докато пееше припева. Викаше ли я?

Гласът ù почти пресекна, но тя събра смелост и направи няколко танцови стъпки към него. Обърна се с лице към „публиката”. Бяха се събрали над 20 души!

- Сега си ти, малката! Пей! – прошепна ù вокалът и отстъпи назад. Една ръка в плетена ръкавица насърчаващо я стисна за дупето.