9. Земята в краката ни
Нима нещо може да се промени? Счупената ваза да остане цяла? Думите да се върнат назад като в детски измислен език? И къде ще остане изначалният смисъл, в коя реалност ще остане? Или ще се лута в безвремието изоставен, без форма, безстопанствен... Отдалечаващи се пеперудени крила, в усилието си да търсят и да стигнат далеч, размахани яростно почти със звук, разпръскват прашеца си, смисъла, докъдето им стигне, напред, а после, останали само контур, ще увиснат надолу като надраскани от разсеяна ръка и ще останат да се реят в нищото безсмислени.
***
Алек Симпсън – за най-близките – Але – живееше в апартамента на баба си, споминала се преди време. Изваяните старинни мебели, носещи античната красота на отминалите години, не бяха по вкуса му, но от работа кога ли имаше време да се замисли за това. Вечер се прибираше целия покрит с прах, петна от смазки, смоли, масла... След банята се отпускаше на леглото с тежка кувертюра и дълго се взираше в конете от картината. Тяхно ...