Обичаше я, повече от себе си. Ако изобщо беше възможно. Усещаше всяко нейно ухание, всяка болка. Обичаше я, страдаше с нея. Беше пленен от красотата ù, от емоцията, която показваше. Обичаше дъха ù рано сутрин. Тази топлина го караше да настръхва. Нямаше нищо по-хубаво от топлината на тялото ù. Събуждаше се с нейната миризма по себе си, с мисълта за нея в себе си, със спомена, който остави в него.
Не беше спомен, тя беше реалност. Съществуваше и го обичаше. Затваряше очите си и виждаше него. Само него. Опита да е с други, представяше си други. Но когато затваряше очи, виждаше само него. Само веднъж опита вкуса на устните му. Щеше да изгуби много, ако поиска друг, знаеше го. Опита, но никой не успя да я дари със същия вкус.
Ароматът ù оставаше по тялото му. Усмивките на другите горчаха в устата му. Представяше си само нея, искаше само нея. Имаше само нея.
Любовта беше завладяла и двамата. Опитаха се да избягат, да прекъснат нещото, което се случваше. Но и двамата знаеха, че един за друг ...