Тук започва продължението на Дупката 18 Епилог на Пролога
от https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-18-epilog-na-prologa
Стана ми тъпо и много празно. Така се бях привързал и свикнал с присъствието на Ани, че изведнъж се почувствах без почва под краката. Къде беше отлетяла .. ? Тя не познаваше реалния свят, не познаваше града, не познаваше хората ... Всичко можеше да се очаква, но все се надявах, че късметът няма да й изневери и съдбата ще бъде милостива. А когато бяхме заедно, много пъти ни се беше случвало някаква добра сила се грижи за нас и никога не бяхме изпадали в безнадеждна и безизходна ситуация.
Запитах един от военните дали нямат някаква информация за нея – вдигнаха рамене и само посочиха към центъра на града. Машинално се насочих натам, оглеждах оживените и претъпкани улици и се мъчех да доловя знаците на съдбата ... и те не закъсняха ... по огромните светещи LED рекламни пана, обкичени плътно по сградите, вместо стандартните реклами и борсова информация, на живо предаваха ...