Забележка на автора ... най - после намирам място на тези редчета, свързващи Пролозите със Съдържанието
Какво стана ли ? Беше много просто - докато чаках всред редиците барети и военни машини, струпани около бърлогата на похитителите, се чу едно мощно 'Ураааа' и всички гледаха нагоре в небето, как англечето Ани щастливо размахваше крила. После я загубихме от погледа си ...
...... Сандалки, къса рокличка, тъмни очила, дълъг цветен воал се рееше след нея, селедвайки я и запомняйки вълнообразната ѝ траектория, пърхаше с крила и летеше волно над земята като се стараеше да не надскача заобикалящите я небостъргачи, но и да е достатъчно високо над гъмжилото от хора и коли, поддържаше златната среда на двадесетия етаж. Времето беше чудесно, слънчево, приятно, восъкът на крилете ѝ беше в перфектното полутвърдо състояние и с лекота удържаше грамадните ангелски пера. И щеше да се рее дълго над гмежта отдолу, ама батериите ѝ светнаха в светло оранжево, сигнализирайки че е време за Голям Биг Мак с ...