Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и градът Толхаус, трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Войнът се подготвяше психически за скорошната битка и за неминуемата му среща с чудовището Макгорн и визуализираше от почти час, как стои с меча си в ръка, стъпил на безжизнения труп на огромния гущер и чувстваше с цялото си съзнание и тяло триумфа на победата си. На това го бе научил учителят му Глау още от малък в манастира Хилсейнт.
Миналата вечер Грен бе казал, че иска да се обръсне и подстриже преди битката и Тамида му бе донесла вода, сапун, както и бръснач, ножица и огледало, които сега бяха на малката маса в стаята на госта. Мъжът знаеше, че след около час ще тръгне с бойците от Ивънуел към поляните, където бе срещата на приятелските армии и реши, че е крайно време да се приведе в приличен вид. Стана, за да иде ...