Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. Избраният воин попита Калийн за състоянието на партньорката си, преди може би пет минути. Младото тъмнокожо момиче му обясни, че след толкова мощна магия , поддържана толкова дълго време е нормално тялото й да реагира така. “Ще се свести щом силите и се възстановят достатъчно, мистър! ”- му каза тя и тръгна да помага в грижите за останалите пострадали.
Тревожният мъж се огледа, докато галеше нежно русо-белите коси на магьосницата. Около него имаше много ранени, стенещи от болка мъже, както и много трупове на хора, коне и фенгове, някои от които грозно обезобразени,а земята бе покрита с големи локви кръв . Опитният воин беше виждал доста подобни сцени, заради много войни и сражения в които бе ...