Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои подробности за престоя си в Ивънуел , за Толбърн и за първата си среща с командир Брънт, след като бе временно заключен, в килията на управлението там. Бе споменавал и Тамида няколко пъти , но не и факта че тя е била влюбена в него.
Сега обаче реши че момента е подходящ и подхвана темата, защото искаше да е искрен с магьосницата за абсолютно всичко.
- Слушай... Аз.... има нещо, което не съм ти разказвал... нещо, което също силно ме измъчва понякога... Тамида, младата жена, за която съм ти споменавал... Дъщерята на управника... Тя ми се обясни в любов, а аз я изоставих! - каза той бързо на магьосницата до себе си и я погледна без да знае как ще реагира тя.
- Наистина? Грен, какво имаш в предвид ...