Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои подробности за престоя си в Ивънуел , за Толбърн и за първата си среща с командир Брънт, след като бе временно заключен, в килията на управлението там. Бе споменавал и Тамида няколко пъти , но не и факта че тя е била влюбена в него.

Сега обаче реши че момента е подходящ и подхвана темата, защото искаше да е искрен с магьосницата за абсолютно всичко.

- Слушай... Аз.... има нещо, което не съм ти разказвал... нещо, което също силно ме измъчва понякога... Тамида, младата жена, за която съм ти споменавал... Дъщерята на управника... Тя ми се обясни в любов, а аз я изоставих! - каза той бързо  на магьосницата до себе си и я погледна без да знае как ще реагира тя.

- Наистина? Грен, какво имаш в предвид под изоставил? Не си й давал напразни надежди нали? - попита го Лиза с леко съмнителен поглед. - Това не ми звучи като нещо, което би направил!

- Аз наистина я харесвах... като човек имам в предвид и като компания! - поде той , а погледът на любимата му ставаше все по-съмнителен.

-Грен... защо ме гледаш така? Какво не ми казваш?

- Тя ме целуна! -рече мъжът направо. - Обясни ми се в любов и ме целуна, а аз й отвърнах... Не се сдържах... После трябваше да замина с Гравин , тя разбра, че няма никога да има нещо между нас и мисля че дълбоко се огорчи! И аз... просто я оставих в Ивънуел. Реших че така ще е най-добре за нея! Казах й, че не мога да съм й мъж и че трябва да си намери друг... Написа ми и писмо ...

-Грен , защо ми казваш чак сега за това ?!? Ти имаш чувства към тази жена! - ококори се Лиза силно изненадана.

-Чувствата ми са към вас и само вас , милейди! - каза Грен , но гузният му поглед го издаде.

- Добре! Кажи ми тогава... при други обстоятелства, ако не бяхме избрани за надпреварата и я беше срещнал, а тя ти се беше обяснила в любов... Какво щеше да направиш? Щеше ли да я вземеш за невеста? - попита го Лиза и уцели в десетката.

Грен мълчеше и гледаше в гривата на конят си. Не можеше да лъже нито себе си, нито Лиза и реши пак да е искрен.

-Щях! - рече той тихо и погледна любимата си в очите. Видя в тях болка. Беше я наранил.

- Така и предположих! - рече тя и извърна поглед. - Значи все пак съм вторият ти избор!

-Милейди, моля ви! Не сте вторият ми избор! Тогава дори не знаех че съществувате! Как може да се съмнявате в чувствата ми към вас? - ядоса се Грен. - Няма да видя повече тази жена никога и сега съм тук с вас! Желая да съм  само с вас!

- Ще пояздя сама! Искам да ме оставиш за малко! - рече магьосницата без да го поглежда, но в лицето й се четеше болка , съмнение и гняв. После пришпори кобилата си напред и забърза темпото , като започна да се отдалечава бавно. Грен гледаше след нея изненадан от развоя на разговора. “Така е! ” помисли си той след няколко минути. “Казваш истината и никога не можеш да познаеш, как ще реагира една жена! ”

-Жени, а? - чу гласът на Корнел до себе си , който сякаш беше прочел мисълта му. Грен не бе откъсвал поглед от Лиза и не го беше забелязал как се е приближил да язди успоредно с него. Воинът го стрелна  рязко с очи, в които явно имаше  нещо,  което стресна командира, защото той рече бързо:

-Не съм ви подслушвал сър, не се безпокойте! Но май на всички в близост им стана ясно, че се карате!

Воинът се огледа. Много от хората от джунглите му хвърляха тревожни погледи, но бързо извръщаха очи настрани, щом срещнеха неговите.

- Смятат ви за част от племето вече! И вас и любимата ви! За това дойдох да говоря с вас! Народите на далечния запад сааа... как да кажа... различни са в душите си от тези на изток, сър... държат се като едно цяло! Има ли конфликт и противоречие  в цялото те ще се опитат да го разрешат и да върнат баланса и хармонията! Звучи отнесено и философско зная... може би ще разберете, ако прекарате повече време с нас! Моите хора ще направят всичко, за да има мир, любов и хармония в племето , а ако това не е възможно ще ви отлъчат в името на тези ценности! Просто исках да ви кажа това и ще ви оставя да яздите на спокойствие, ако предпочитате!

- Съжалявам , сър! Нямам против да говорим! Но смятам отношенията ми с Лиза за лични, а не като проблем на цялото племе!

Корнел се усмихна широко. После помълча малко , като явно се чудеше как да обясни нещо, за което думите бяха трудни.

- При моя народ тази граница е доста по-различна, сър! Разбира се, всеки си има личен живот,  съкровени, тайни неща, които не показва всеки му. Просто народът го е грижа за доброто на цялото племе! Наистина го е грижа! Знаете ли... аз съм роден и израснал в Толхаус, господарю Грен! Може би сте забелязали  че съм така да се кажееее... различен на вид от тъмнокожите ми приятели.

- Забелязал съм, разбира се! Просто не мисля, че е уместно да любопитствам и да ви разпитвам...

- Разбирам сър, разбирам! Нека ви попитам нещо ... Знаете ли как се отнасят с просяците в речния град, сър Грен ?

- Може би като с просяците навсякъде... повечето хора ги подминават, някои им дават по някоя и друга дребна монета.

- Точно така, сър! И аз не се различавах много от “повечето хора”, докато бях по-млад и живеех в Толхаус! Не знаех че има и друг начин, друго разбиране, друго отношение! В селището, към което сме тръгнали няма просяци, господарю Грен! Разбира се има по-мързеливи, по-некадърни... Но за всеки има място в цялото, освен за тези които упорито нарушават баланса или причиняват вреда... Те са пропъждани , наказвани , понякога при по-екстремни обстоятелства... убивани! Ще видите! Задръжте се при нас и ще видите красотата на далечния запад и народите от дивите джунгли!

 За Грен беше странно , но нещо в думите на Корнел го бе заинтригувало и той реши че иска да научи повече. Загледа командира и след малко му рече:

- Усещам че има някаква  истина в думите ви, сър! Ще ми е интересно да науча повече, както за вас така и за обичаите и разбиранията на народа ви! - “А може би и за надпреварата...” помисли си воинът. Нещо в казаното от слабичкия командир го бе накарало да си спомни за разговорите си с Божеството. Нещо в разбиранията и порядките на тези хора докосваше дълбоко кътче в душата му.

- Разбира се, господарю Грен, разбира се! Време е да устроим пак лагер и ще съм зает с организацията за известно време! Намерете ме на вечеря и ще ви разкажа всичко, каквото ви интересува!  - усмихна му се Корнел широко и го потупа по рамото. Избраният воин му кимна и командирът започна да се отдалечава лека-полека. Грен потърси Лиза с поглед и за своя изненада я видя напред в колоната от яздещи, да говори с една тъмнокожа жена, също на кон, от нейно дясно. Те оживено обсъждаха нещо , кимаха си с глави и се смееха весело. “Вече сме част от племето! Няма да ни оставят да караме...” помисли си мъжът с надежда и се усмихна на себе си. Магьосницата обърна очи към партньора си и го погледна сякаш водеше вътрешна борба, после явно реши нещо, извърна се и тръгна след тъмнокожата жена , която й махаше да я последва.