Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Трета) 33

Грен и Раман пристъпиха няколко крачки навътре, в широкия кръг от съветници, с вдигнати оръжия и готови за схватка. Двамата смъртни врагове се гледаха изпитателно , всеки преценящ другия с очи и след малко избраният от божеството воин направи първи- стъпка в страни. Опонентът му веднага реагира на движението и двамата започнаха да се обикалят един друг в кръга от хора, дебнещи се като настървени диви зверове. Едрият, тъмнокож ловец нададе свиреп боен рев , удари се в гърдите с кръстосани ръце , в които бяха двете му тежки , омагьосани саби и се хвърли напред. Раман замахна с двете си, светещи оръжия едновременно , със цялата си сила и се опита да посече мъжа пред себе си от веднъж. Избраният воин, вдигнал веднага своя меч в защита, спря атаката, при което се чу силен метален звън. Вместо да се дръпне назад и да атакува отново , мускулестият тъмнокож натисна с все сила, със сабите си, в меча на своя опонент. Врагът на Грен, явно бе уверен че е много по-силен физически и леко се ококори , когато усети отпора на мъжа пред когото се бе изправил. Избраникът на божеството, беше стиснал яко своето оръжие и то не мръдна и милиметър , въпреки подсилените с отвара, мощни ръце на опонента му. Раман , за момент се издаде и направи  изненадана физиономия, щом осъзна каква  сила притежава  Грен. После обаче злобата в очите му се върна и той изсъска страховито, така че да го чуе само мъжа, с който бе кръстосал мечове:

-- Първо Раман ще те изкорми, а после ще пребием пачаврата ти с камъни и ще я хвърлим гола в гората! А кой знае какво още може да направи Раман със нея...

Грен му отвърна студено, докато го гледаше в очите , вече разярен  до краен предел:

-- След малко ще ме молиш за милост, а аз не съм сигурен дали съм в добро настроение тази вечер, надут , злобен...

Избраният воин не успя да довърши изречението си, защото тъмнокожият ловец приклекна светкавично бързо и замахна с единия си, светещ меч към крака му. Грен вдигна левия си крак,  тъкмо навреме, за да се размине на сантиметри със светещото острие , след което ритна Раман силно в гърдите. Огромният му враг направи кратък полет и падна на земята , като се претърколи два пъти в прахта. Някои от съветниците възкликнаха впечатлени. Раман бе един от най-добрите им и силни воини и подобни гледки явно бяха рядкост. Грен се обърна към любимата си и  Лиза  рече на всеослушание с доволна усмивка : 

-- Не го щади ,скъпи! Нали е искал да види ? 

Избраният боец й се усмихна гордо и викна на противника си:

-- Ставай! Или ще започваш да се молиш от сега?

Огромният, тъмнокож ловец стана от земята , пръхтейки с нечовешка ярост, след което извади от дрехата си още една кожена манерка с отвара за сила и я изгълта цялата. После ревна зверски и пак нападна, с поглед на  разярен бик. Той отправи няколко бързи удара с двете си, тежки саби- един към главата на Грен , един към гърдите му  и един в раменната област. Избраният боец обаче отби ловко и трите атаки , след което изби единият меч от ръката на врага си и го зашлеви доста силно с опакото на  тежката  стоманена ръкавица , която носеше като част от снаряжението си . Главата на Раман отскочи силно от удара , а омекналите му крака направиха няколко стъпки назад. Той се олюля кратко и залитна назад , след което тупна по задник в прахта. Някои от съветниците в кръга бяха станали от земята и гледаха изумени зрелищния дуел.

-- Хайде стига толкова... - рече Грен с въздишка и потърси вожда с очи. -- Мисля , че е ясно на чия страна е истината все пак! 

-- Нееееееееееее! -- ревна Раман и се опита да стане. Едрият ловец обаче, още зашеметен от силния плесник залитна пак в страни и почти падна върху един от съветниците в ляво от себе си. После започна да лази към меча си, който бе на земята , на няколко метра от него. -- Неееее! Не сме свършили... Не сме!

Грамадният тъмнокож се изправи едвам, олюлявайки се силно и хукна към Грен с вдигнати над главата си, светещи оръжия. Избраният боец се дръпна ловко, малко встрани , подложи крак на своя опонент и го препъна. Раман политна напред и падна по лице пред краката на  своя седнал вожд и чичо. Рал-ат гледаше изумен , как племенникът му се опитваше да стане от земята , не на себе си от гняв и изтощение, с окървавено , смръщено лице. Вождът се наведе напред и се опита да го  вразуми , но гордият , арогантен негов роднина не се спря и избута грубо ръката , която искаше да го успокои и да му помогне. 

Грен обърна гръб на опонента си и се изпъчи леко, след което викна : 

-- Съмнява ли се някой още в думата ми и в тази на командир Корнел? Нека заповяда да премерим сили! 

После забеляза , че няколко от ловците-подчинени на Раман, със злобни и изненадани физиономии не сваляха очи от него. Избраният боец викна и към тях:

-- Вие тримата там! Моля, заповядайте в кръга!

Те обаче не помръдваха от местата си и някои от тях извърнаха очи от предизвикателния поглед на Грен и предпочетоха да се втренчат в земята.

-- Моля заповядайте, господа! -- повтори Грен с още по-висок глас, към пламналите от срам тъмнокожи воини. -- Тъй си и знаех... - рече тихо смелият мъж и започна да се обръща отново към Рал-ат. В този момента обаче,  видя с крайчеца на окото си, как Раман измъкна светещата, омагьосана кама от колана на своя чичо и я метна със замах към лицето на избрания воин, с очи пълни с омраза и унижение. Това доста изненада Грен и той тъкмо усети, че май няма да успее да реагира навреме , когато острието на ножа спря на няколко сантиметра от носът му и увисна във въздуха пред него. Лиза се изправи бързо с вдигната към камата ръка и лице пълно с огнен гняв. Очите на магьосницата светеха силно в розово и любимият и разбра , какво щеше да се случи след малко:

-- Недей ,Лизи! - викна той уплашено на своята партньорка , която обаче сякаш бе загубила за миг контрол над своите чувства. Камата литна обратно към Раман и се заби в рамото му. Ловецът изкрещя от болка. -- Лизи ,недей! - викна пак Грен , но тялото на мускулестия им враг се издигна във въздуха на метър от земята , хванато от невидима сила. След миг тънка огнена магия се усука около торса на ужасения Раман и го стегна здраво. Тъмнокожият започна да крещи от болка , а насядалите наоколо хора от съвета ставаха бързо от земята , като някои побегнаха със страх , а някои нададоха викове на шок и силна изненада. Корнел и мистър Дък стояха седнали, с хладнокръвно спокойствие, и единствени не бяха особено изненадани от случващото се. Лиза бе вдигнала двете си ръце към опонента на своя любим , със светнали от магична енергия , розови очи и леко наклонена настрани глава. Грамадният  ловец вече пищеше от болка , а очите му блуждаеха , докато се гърчеше в мъките си.

Грен направи крачка напред и сложи нежно ръка на рамото на Лиза. 

-- Недей, мила... - рече й внимателно, за трети път воинът, а приятелката му го погледна и сякаш се опомни. 

Огнената примка, около доскоро арогантния Раман, сякаш се отхлаби и той спря да се гърчи и пищи, още висейки във въздуха. Лиза започна да говори високо на всички присъстващи-тези които бяха достатъчно смели да останат да гледат:

-- Вашият главен командир Корнел  ни остави с впечатлението, че народите на запада са добри и съпричастни, със честни и смели сърца!  Тук виждам точно обратното! Какъв човек би убил в гръб опонента си , който го е надвил с доблест в справедлив дуел? Какъв човек би убил в гръб опонента си , който му е показал милост в дуел до смърт и го е пощадил?  Този мъж ли е представителят на Джак-ран и дивите джунгли? И вие искате нашата помощ и закрила във войната ви със звяра Вор? 

Някои от съветниците на Рал-ат бяха побегнали нанякъде паникьосани, далеч от залата за церемонии. Някои пък , все още в шок, гледаха невярващо към магьосницата и нейния любим , като никой не смееше да продума. Вожда заговори пръв , стоейки зад група от няколко по-смели ловци , които бяха хукнали към него за да го предпазят. 

-- Лейди Лиза... -- започна старият ловец. -- Пощадете живота на моя племенник! Той е сгрешил... Ясно е, че е сгрешил! Моля ви... Покажете, че можете да сте и милостива...   

-- Да го каже той! -- рече магьосницата високо и погледна към Раман , увиснал в огнената й магия. -- Нека ме помоли за милост и ще го пусна! 

Арогантният ловец обаче мълчеше и гледаше в земята. 

-- Стига се инати, момче! Помоли дамата да те освободи! Заповядвам! - ревна Рал-ат ядосан и още в шок.

Лиза, явно пак започна да затяга огнената примка, защото  силното напрежение и болка се върнаха в лицето на Раман. Той не издържа дълго и викна:

-- АААААААААХХХХХ! АААААААААААХХХХХ! Добрееее... добре... Раман е сгрешил! Раман иска болката да спре! 

-- “ Милост! Милост, милейди! ” Искам да го чуя от твоята уста! - заповяда магьосницата все още разярена.

-- АААААААААААХ! Добрееееее! Разбрах! Милост... Милост , лейди Лиза! - кресна Раман след още един болезнен пристъп и няколко сълзи се търкулнаха надолу по бузите на зачервеното му от срам лице. Изглеждаше толкова пречупен и унизен, че Грен почувства жал, въпреки всичките му подлости и обиди.

-- Съберете пак съветниците, вожде! - каза Лиза на Рал-ат с малко заповеднически тон, все още ядосана. -- Трябва да обсъдим всичко много внимателно,  преди да тръгнем на похода към пещерата утре сутрин! Имаме работа за вършене , а времето ни накъсява!

Рал-ат ги гледаше удивен , а малкият син “вестител” , кацнал на корените в близост се размърда леко, след което политна навън, през входа на свещеното дърво и изчезна някъде далеч, над потъналия в тъмнина Джак-ран.