Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха освободили, защото бе много лесно превземаема и не искаха да рискуват излишни животи за нейната отбрана. Кайсен, заедно с цивилните, много от които жени, деца и старци, бяха евакуирани на запад и в речния град останаха само тези, способни да се сражават. Щърм бе отказал преговори с Коалицията, въпреки силното настояване на сегашния управник на Толхаус и всички се готвеха за предстоящата обсада.
Евъруел командваше, огромна орда от мъртъвци, които бяха застанали сега в първите редици на нападателите. Имаше и много крайбрежни войници и конници, облечени в стоманени брони и ярко червени платове и знамена. Коалицията имаше и пет големи катапулта, които вече бяха заредени с огромни скални късове и готови да стрелят.
В миг се чуха бойните рогове на нападателите и с тях, многото зомбита отпред, нададоха ужасяващ нечовешки боен рев. От този отвратителен звук косъмчетата по врата на главния командир настръхнаха, а един от воините до него рече уплашено:
-Що за ужас е това !?!
В редиците на Коалицията се отвори място и напред по моста тръгнаха две, доста големи четирикраки същества, които Щърм не бе виждал преди, но знаеше, че се наричат тервове . Те бяха с размер колкото за три якса и с дебела , сива, грапава кожа и огромни, черни рога. Между тях бе вързан гигантски таран за разбиване на порти , а главите им бяха тежко бронирани. След тервовете напредваха и много от ходещите трупове на Евъруел, както и отряд от около петдесетина крайбрежни стрелци с арбалети и щитове.
-Започва се , господа! - ревна Щърм. - Целете се в главите!
Много стрели политнаха от стените на Толхаус и посипаха зверовете с тарана и предните редици от мъртъвци. От Коалицията отвърнаха със свое ято от стрели и след миг и петте катапулта стреляха. Огромните скални късове се удариха в стените на града и няколко от сградите. Защитната стена , предвидена за такъв вид нападение бе почти невредима, но уцелените постройки рухнаха веднага. Двете огромни създания, заедно с голяма част от зомбитата тръгнали с тях, достигнаха до портата на града и започнаха да блъскат силно по нея с тарана. Над тях, войниците на Щърм ги обсипваха със стрели и камъни, като се целеха главно в големите сиви зверове, които за жалост бяха много издръжливи. Бойните машини на Коалицията бяха бързо презаредени и стреляха отново в стената , като този път бе уцелен голям отряд от речни воини. Те бяха смазани от огромния летящ камък и няколко трупа хвръкнаха на страни, а някои паднаха в реката и зад защитната стена, с викове на болка и ужас.
Ордата от мъртъвци на бившия управник бе наистина многобройна и където паднеше един труп бързо бе занемян от друг. Тежкото сражение, продължаваше вече над час, край голямата порта на Толхаус, когато един млад войник дотича до Щърм, за да му докладва:
- Сър, предната порта е започнала да поддава! Зверовете с тарана не падат, а мъртъвците са безчет! Катапултите ни обстрелват постоянно и губим още и още хора!
- По дяволите! - викна Щърм. - Добре ! Време е ! Взривете моста!
Заповедта бе предадена напред и след миг няколко от стрелците на Толхаус запалиха своите стрели и се прицелиха внимателно, както бяха инструктирани. Те стреляха едновременно към едно място отстрани на широкия мост и в миг той се взриви. На всякъде полетяха камъни и тела в блесналата, огнена експлозия. Ушите на Щърм още пищяха, когато видя как едно от зомбитата хвръкна зад стената на града, заедно с много отломки. То беше без крака заради взрива , но продължаваше да се влачи към войниците в близост , издавайки нечовешки звуци и опитвайки се да докопа някой от тях. Те го убиха бързо, с копие в главата.
- По дяволите , Евърул! - рече тихо командира повече на себе си. - В какво си се превърнал...?
След взрива, в моста се бе открила голяма дупка над реката и противниците им за момент спряха нападението.
“Да ви видя сега!” помисли си Щърм с леко задоволство и всички защитници зачакаха да видят какъв щеше да е следващия ход на враговете им.
След може би минута, започна да се случва нещо странно, нещо което главният командир не разбираше. Ордата от мъртъвци започна да се приближава до ръба на взривения мост и да се хвърля в реката отдолу. Те падаха от високо в буйните води и изчезваха под повърхността , все повече и повече от тях. След няколко минути на напрегнато очакване , Щърм тъкмо бе започнал да се надява, че Евъруел бе някак загубил контрол над армията си, когато при него дойде войник да докладва.
-Сър! Мъртъвците се появяват от реката при южната стена! Те .. те излизат от водата и... явно не им се налага да дишат, командире!
-По дяволите! -изруга отново Щърм уплашен. Той веднага се сети какво ставаше. Южната стена бе най-ниска и изпълнена с много неравности и дупки. Ако зомбитата бяха достатъчно силни, можеха да се изкатерят по нея. Копелето Евъруел се бе сетил за южната стена и на мъртъвците му не им бе нужно да дишат!
-Съберете голям отряд от воини и веднага след мен към южната стена! - ревна Щърм и извади мечът си.
След пет минути, главният командир бе при южната част на крепостта, с отряд от стотина войника. Хората му там, вече обсипваха със стрели и камъни, през високия парапет, катерещите се нагоре трупове.
-Хайде , господа! Трябва да ги спрем, на всяка цена, иначе градът е загубен! - ревна Щърм и мъжете му викнаха силно в отговор. Командира погледна надолу и видя как цяла орда от мъртъвци излизаше от реката , на скалите в подножието на стената и се катереше нагоре по нея.
След още половин час, все повече и повече от зомбитата на Евъруел, драпаха нагоре по южната стена, като някои от тях вече успяваха и да прехвърлят парапета. Войниците от речния град се биеха свирепо и на предела на силите си, но ордата сякаш нямаше край. Още и още от тях стигаха до върха и защитниците вече бяха започнали да дават много жертви. След още четвърт час те едвам удържаха и вече страшно трудно спираха многото прииждащи трупове. Щърм също бе принуден да се включи в боя и въртеше меча си яростно, посичайки зомбитата в близост. Един от войниците му викна:
-Не можем да ги удържим ,сър! Няма да можем да ги спрем! Какво ще правим?
- Дявол да го вземе! - кресна Щърм с отчаяние , като отсече главата на един ходещ труп пред себе си. - Кажете на всички войници на Толхаус, да отстъпват на запад, по най-бързия начин! Вие тук с мен! Към лодките! Веднага!
- Към лодките , сър? Знаете колко е буйна реката! С лодките можем да се издавим, командире! - отвърна му войникът притеснен.
-Евакуирайте града! Ние ще тръгнем по реката към Спелтън! Толхаус пада тази нощ! - довърши Щърм обезсърчен.
На една от близките сгради, на двадесетина метра от главния командир и воините му, бе кацнал гарван, който политна малко след като бе издадена заповедта. Лиза излезе от транса и се върна в стаята си при Грен, който стоеше на кожата до нея и я пазеше , докато тя бе гледала битката през очите на омагьосаната птица.
-Толхаус падна! - рече ръководителката на Спелтън и загледа приятеля си с тревога. - Щърм идва насам! Мисля, че вече ще е склонен да ни чуе!
© Станимир Станев Todos los derechos reservados