Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да отидат.
Сега Лиза и Грен седяха на една малка пейка в красивите, цъфнали градини на Спелтън и се гледаха в очите, вече от няколко минути в мълчание. Магьосницата отново бе свалила всички свои защити и оставяше воина срещу себе си, да чете свободно мислите в умът й, след като дълго време преди това, му бе давала наставления и му помагаше с насоки, как да полза дарбата си, взета от Макгорн. Мъжът имаше голям напредък и видя в спомените й как бе умряла тя, в своя предишен живот. Лиза била принцесата , наследила престола на кралството, в което бе отраснала и живяла. Кралят и неин баща, както и майка й -могъща магьосница, загинали в битка. Жената единствена, бе наследила дарбата на майка си и нейните магични способности, което бе накарало една от сестрите й да й завижда силно и да изпитва дълбока омраза. Лиза бе убита в съня си по поръчка на именно тази своя злобна сестра, преди да дойде в този свят за епичната надпревара на Божеството.
След толкова време в манастира, голяма част от което прекарано с Лиза, воинът вече й имаше силно доверие. Той също й бе споделил всичко за себе си, поне това което знаеше и помнеше, и вече можеше спокойно да каже, че отношенията му с красивата жена, са близки и интимни. Грен бе видял колко е обичана и уважавана приятелката му в Спелтън, както и нейната всеотдайност и любовта, с които ръководеше.
На една от близките до тях пейки, бяха седнали Гравин и едно момиче, начинаещ маг в манастира, с което очевидно се харесваха. Тя се казваше Ея, симпатично същество с малка, нежна човчица и големи, красиви очи с виолетов цвят. Момчето-птица явно каза нещо доста смешно, защото приятелката му се засмя весело и го цапна леко с ръка по рамото. Помощникът на Грен се опитваше да стои в близост до него , когато бе възможно това и когато не искаха да са сами с Лиза, а това се случваше много често в свободното време на хубавата магьосница. Кастан още не бе успял да превъзмогне факта, че ръководителката му предпочиташе компанията на друг мъж пред неговата и очевидно силно ревнуваше и се дразнеше, което доста забавляваше Грен понякога. Но положението далеч не бе само розово. Бъдещето бе непредвидимо и изпълнено с опасности и войната бързо и сигурно наближаваше.
Малко след като Щърм си бе тръгнал побеснял от гняв, магьосницата от съвета - Евда, си бе дошла през портала, който Лиза наистина разруши малко след това, точно както се бе заканила.
После ръководителката на Спелтън каза на Грен, че е омагьосала няколко птички и ги е пратила да летят към Толхаус, за да следи положението там, през техните очи. За сега в речния град не се е организирала армия, която да тръгва на война с манастира, но магьосницата бе получила писмо от Кайсен, няколко дни по-късно. В него пишеше, че главният командир е разказал на съвета за някакви прокълнати гривни с огромна сила в тях, които били на ръцете на избраниците за божествена надпревара. Такива гривни имали Грен и Лиза, както и бившият им управник Евъруел. Съветниците не били сигурни какво точно става и на какво да вярват, но се е решило да се вземат мерки срещу Спелтън. Кайсен казвал още в писмото си, че е принуден да прекрати всякакви отношения с манастира и че ако някой от тях бъде хваната на територията на речния град , ще бъде съден като престъпник и предател.
Другата мярка, която Лиза бе взела, изискваше силна и много сложна магия, която дори тя не бе могла да направи сама. Бяха нужни десетима мага, заедно с ръководителката си, за да телепортират шпионин далеч на изток в Маунтхол. Жена на име Вей бе избрана като най-подходящата за тази работа , защото можела прекрасно да се преобразява и дегизира с магии и сега тя им докладваше от градът на враговете им. Шпионката им вече бе пратила три много обезпокоителни писма, от които не бяха разбрали нищо добро.
Едното от тях гласеше, че Евъруел и Ивелън са се договорили, на тайна среща през нощта, в горите в близост до града. След срещата, Евъруел застанал веднага на чело на Маунтхол, като негов нов управник и ръководител, а бившият такъв, е станал негов пръв съветник, заместник, както и посланик към крайбрежните народи, далеч на изток. Вей разказваше в писмата си , че в подземията и пещерите под големия град се чувало за множество ходещи трупове на хора и животни. Изчезвали жители, главно бунтовници и затворници но и всеки заподозрян в съпротива срещу новия управник, като хората живеели в голям страх и дори ужас да не бъдат отвлечени и убити. В близките гори край Маунтхол се носели слухове за огромна армия от спящи трупове, охранявана от много воини от града, но очевидците бързо изчезвали и били пращани в подземията, от където така и не се завръщали. В последното си писмо Вей разказваше, че Маунтхол и крайбрежието са вече в съюз, който се наричал “Коалицията” и искали да превземат цялата източна част на континента, както и, че се очаквало съвсем скоро да тръгнат на война, като главната им цел бил Толхаус, връзката със запада през голямата река. Враговете им събирали огромна армия от мъртъвци и крайбрежни воини и не мислели да чакат още дълго.
След като Грен бе разказал на Лиза за загубения си в блатата меч, подарен му от командир Брънт, магьосницата бе решила да му направи прекрасен и неочакван подарък. Тя бе омагьосала едно оръжие за него: огромен меч за две ръце, толкова голям и тежък, че обикновен човек не би могъл дори да го вдигне, за да си служи с него. С магия приятелката му бе направила острието неестествено здраво и излъчващо леко бяло сияние. С подаръкът си, дълъг почти колкото целия ръст на Грен и широк около две педи , воинът бе отсякъл едно старо и доста дебело дърво, с един удар, за да го тества в близката гора. Лиза, с която бе тръгнал на разходка там, бе останала силно изумена и много доволна.
Поне за сега, приятелите стояха в манастира Спелтън и очакваха развоя на събитията с предположенията, че скоро “Коалицията ” ще се задейства и ще тръгне на война , за да превземат големия речен град . Евъруел щеше непременно да е начело на тази армия за да може да използва своите мъртъвци и тогава те щяха да реагират. Въпреки че не бяха в добри отношения със Щърм, Кайсен и съвета , Грен и Лиза искаха да им помогнат и да се опитат да спрат бившия управник. Как точно щяха да направят това обаче още бе неясно. Въпреки неминуемата война, двата месеца в манастира бяха едни от най-щастливите за Грен, откакто бе дошъл в този свят, благодарение на красивата магьосница. Той се бе влюбил силно в нея и таеше надеждата, че тя ще отвърне на чувствата му, заради многото пъти когато бе влизал в умът й, както и заради нейното държание и жестовете, които бе направила за него. Тази своя тайна, Грен мислеше съвсем скоро да й разкрие, в подходящият за това момент и силно се надяваше тя да не го отблъсне изненадващо.
© Станимир Станев Todos los derechos reservados