Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спътник.
-Не ни излъга! Ще ни преведат през реката! Интересуват го само парите и мрази Евъруел, затова ни помага! Няма да ни навреди, прочетох какво мисли и какво го мотивира...
-Добре тогава!- рече помощникът му и пришпори леко якса за да се изравнят с контрабандиста.
-Е, господа... Трябва да ви кажа че услугите, които предлагаме с моите другари, не са никак евтини, а пътя по който ще ви преведат е опасен и крие някои рискове!
-Парите не са проблем, нито опасният път! Ще ви платим каквото трябва стига да минем през реката успешно и да продължим на изток! - отвърна му момчето птица.
-Чудесно ,господа! Чудесно! - рече конникът и свали своята качулка. Имаше глава подобна на таралеж с много големи остри бодли вместо коса. Имаше бодлички и по лицето и брадичката си. Изгледа ги с малките си черни очи и им се усмихна заговорнически.
-Ако ме последвате ще ви заведа по пътя до една пътечка в близост до лагера ни.-продължи той. -Там ще ме изчакате за да отида да известя другарите ми и да повикам скаута, който ще ви води. Той е един от малцината, които знаят таен, но опасен път към едно място, където реката е много широка и плитка.Там ще може да минете с каруцата, като само малко ще се понамокрите. Това е най-добрият ви шанс, защото другите три моста които водят на изток са много далеч и със сигурност също са строго охранявани и задръстени като тези при града. Имаме ли уговорка?
-Имаме уговорка! - рече му Гравин с лека усмивка.
-Прекрасно! - засмя се и контрабандистът и им махна да го последват.
Движеха се по павирания път още пет минути в мълчание и Грен си мислеше как могат да се възползват от тази ситуация за да научат повече за положението, в което се намираха, от конника таралеж. Следващият път когато Гравин погледна към приятеля си, той му кимна няколко пъти с глава към водачът им и помощникът му веднага го разбра.
-Вие знаете ли защо са тези извънредни проверки , приятелю? - подхвана разговор птицевидното момче.
-Чух това , онова... Интересна работа нали? Говори се, че след войната с таласъмите и победоносното завръщана на проклетия му довереник Кайсен, управникът е стегнал и удвоил охраната на града...Не може вече да се минава свободно на изток, както беше едно време! Чух още, че вчера призори от града в посока пак на изток е тръгнал голям отряд от конници и пехота, най-вероятно към блатата. Хората предполагат, че от града искат да проучат историите за ходещи трупове, които се носят от там. Говори се и че Евъруел лично е тръгнал начело на тази армия и че градът сега е под временното командване на Кайсен. Любопитна работа... Ако е истина разбира се, защото това са само слухове. Подобен слух е че и управника здраво се е изпокарал със съветниците си, които са били силно против той да заминава лично при това с толкова голяма армия на изток.
Грен и Гравин се спогледаха тревожно. Ако казаното от непознатия мъж бе вярно, а то най-вероятно бе, управника ги бе изпреварил и то доста и разполагаше с цяла армия зад гърба си. Евъруел знаеше като Грен, че в блатата има друг избраник и щеше да се опита да го убие и да вземе силата му преди тях. Пътя им изведнъж започна да изглежда на мъжа непосилно труден и рискован, но какво друго можеше да направи освен да продължи и да види какви възможности ще му се отворят напред.
След около час спътниците стигнаха до пътечката, едва видима, отстрани на пътя, за която конникът таралеж им бе казал, че води към лагера на другарите му в близост.
-Такаааа... Тук ще се разделим за малко, господа! Вие ще ме изчакате на това място, до пътя да се върна със нашия скаут. Едва ли ще отнеме повече от половин час... -каза им той. - До скоро!
-До скоро, сър! - отвърна и Гравин и слезе от каруцата, дръпна нейната спирачка и отиде да погали якса им, докато контрабандиста тръгна бавно по малката пътека навътре в гората. Грен също слезе от своя кон и заедно зачакаха.
През паузата двамата приятели обсъждаха тихо новата информация която, бяха получили, а небето бавно започна да притъмнява и в него се появиха бледи трите светлосини луни и някои по-ярки звезди . След около половин час, както бяха обещали, от пътечката се появиха двама конника. Новият им скаут водач, който съществото приличащо на таралеж водеше със себе си, бе доста дребничък и слабичък, с бяла козина и лисича глава, с хитри светло кафяви очи. Той рече с леко налудничава усмивка на лицето си:
- Добра вечер , господа! Може да ме наричате Бел! Няма какво друго да обсъждаме на дълго и на широко, щом сте се разбрали с моя другар, който ми каза че ви е обяснил всичко! Услугата ми ще ви струва сто жълтици сега и още сто щом достигнем до реката, на уреченото място! Имаме ли сделка или парите ще са проблем?
-Парите не са проблем!- отвърна Гравин и отида до каруцата. Там момчето извади от торбата със съкровищата от пещерата няколко шепи жълтици и ги изсипа в една доста голяма кожена кесия, без да брои. После погледна Бел и му я метна. Лисицата я хвана ловко и погледна вътре, след което се усмихна широко и погледна доволно своя приятел.
-Е, ще се радвам всичките ми клиенти да са като вас, господа! - каза с нескрито самодоволство скаута и подаде кесията на своя приятел таралежа. - Последвайте ме!
© Станимир Станев Todos los derechos reservados