Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спътник.
-Не ни излъга! Ще ни преведат през реката! Интересуват го само парите и мрази Евъруел, затова ни помага! Няма да ни навреди, прочетох какво мисли и какво го мотивира...
-Добре тогава!- рече помощникът му и пришпори леко якса за да се изравнят с контрабандиста.
-Е, господа... Трябва да ви кажа че услугите, които предлагаме с моите другари, не са никак евтини, а пътя по който ще ви преведат е опасен и крие някои рискове!
-Парите не са проблем, нито опасният път! Ще ви платим каквото трябва стига да минем през реката успешно и да продължим на изток! - отвърна му момчето птица.
-Чудесно ,господа! Чудесно! - рече конникът и свали своята качулка. Имаше глава подобна на таралеж с много големи ...